Решение № 356 от 15.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1072/2013 г.

Решение № 356 от 15.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1072/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия П. Д. срещу решение № 44 от 4.04.13 г., постановено по ВНОХД № 1149/12 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 186 от 20.06.12 г. по НОХД № 6201/11 г. на Софийски градски съд. Посочени са касационните основания чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Алтернативно се предлага изменение на обжалвания акт с намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НПК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея съображения. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените с нея основания и доводи и становищата на страните от съдебно заседание, намира следното: С присъдата П. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 20.00 ч. на 30.06.09 г. до 00.30 ч. на 1.07.09 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, си е служил с подправен платежен инструмент, на който е придаден вид на дебитна карта с № /номер на карта, издадена от О. АД на името на П. С., титуляр по сметка ВG/номер на сметка/, като е знаел, че е подправен поради което и на осн. чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Приложен е чл. 66, ал. 1 НК, като е отложено изпълнението на наказанието за срок от ПЕТ години. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С въззивното решение присъдата е изменена. Д. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за деянията, извършени на 30.06.09 г. съответно в 20.15, 20.16 и 20.31 часа. Присъдата в останалата й част е потвърдена. Събраните, проверени и анализирани, съгласно разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5, чл. 305, ал. 3, съответно чл. 309, ал. 2 НПК по делото доказателства, безспорно водят до извод, че П. Д. е автор на извършените деяния, за които законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На базата на посочената законодателна основа апелативният съд е дал изчерпателен отговор, защо възприема аргументите на защитата, подкрепящи въззивната жалба относно деянията, извършени на 30.06.09 г., съответно - не приема доводите за петте операции, осъществени на 1.07.09 г., за които Д. е признат за виновен и осъден. Въззивният съдебен акт в потвърдителната му част е постановен на базата да достатъчен обем доказателства, поради което е било излишно да се изискват допълнителни такива, свързани с определени минути от един и същи час, през които жалбоподателят е заснет от охранителната камера на [фирма]. В тази насока, видно от заключението на фототехническата експертиза /л. 59-60/, експертът е посочил, че снимка с име "00-17-18 01- jul-2009-754-0" от папка "000009746" е единствено годна за фотосъпоставително изследване, след предоставяне на сравнителен материал на заподозряно лице, заснето при сходни условия и рекурс. Тази снимка, съпоставена с портретните фотоснимки на П. Д., обекти на експертно изследване по протокол № 680/Е-2011 /л. 63-69/, е доказала идентичност с изображението на подсъдимия. Същевременно отразеният на нея час на заснемането съвпада с часа на използване на инкриминираната по делото фалшива дебитна карта от банкомата на [фирма]. От друга страна, направената от съдилищата по фактите логическа връзка между отделните деяния на 1.07.09 г., с регистрираните банкови операции и местонахождението на използваните банкомати, водят до категоричния извод, че автор на извършеното е Д.. Аналитичната дейност на въззивния съд, в случая, не е довела до нарушаване правата на жалбоподателя. За извършеното от Д. престъпление законът е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. Съдът го е осъдил на три години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НК. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55, ал. 1 НК. В случая добрите характеристични данни и чистото съдебно минало са отчетени от контролираните инстанции при индивидуализацията на наказанието, но те не са изключителни сами по себе си и преценени съвкупно не са многобройни. При тези съображения жалбата е неоснователна и решението на апелативния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,