Решение № 9505 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2011 г.

Решение № 9505 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2011 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София против решение № 2071/2.05.2011 г., постановено по адм. д. № 59/2011 г. на Административен съд София-град (АССГ). Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт, моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Георги Рашков Пешанов представя писмен отговор по касационната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно постановен съдебен акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 1203/13.12.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение с Георги Рашков Пешанов на длъжност "старши инспектор" с присъден ранг IV младши. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден при опорочена процедура по изготвяне на ежегодна оценка на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестирането на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) (обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.). Прието е в мотивната част на съдебния акт, че: 1. Работният план не е изготвен и съгласуван съвместно с оценяващия ръководител по смисъла на чл. 12, ал. 1 изр. първо от НУРАСДА, написан е предварително от служителя и формално е одобрен от ръководителя; 2. Съдържанието на коментара на оценяващия ръководител, направен на междинната среща не обективира конкретни изводи относно степента на постигане на заложените с работния план цели, не съдържа анализ на конкретните показатели за изпълнение на длъжността, няма преценка относно степента на изпълнение на работния план до този момент; 3. Заключителната фаза също е основана на противоречиви, неясни коментари и анализи относно резултатите то ежегодната проверка за изпълнение на длъжността, не е посочено каква конкретно част от работния план не е изпълнена, доколкото се касае за първи атестационен период на държавния служител в администрацията на Изпълнителната агенция, където постъпва след конкурс, на който показва високи резултати в областите на компетентности - аналитична и комуникативна. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността преминава през следните 3 етапа: 1. Изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2. Междинна среща в средата на периода; 3. Заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода - чл. 11 от НУРАСДА. Всеки от тях има своето самостоятелно и независимо от другите етапи място в атестирането и се реализира по реда и при условията, посочени в Наредбата, като крайната цел е определяне на общата оценка на изпълнението на длъжността за съответния период на оценяване. В разглеждания случай правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби административният съд приема, че при атестацията на държавния служител не са спазени изискванията за коректно определяне на периода на атестиране на държавния служител, на междинната среща не са анализирани показатели относно изпълнението на задачите, което в заключителната среща води до неясни и бланкетни постановки, изложени от оценяващия ръководител, които обосновават най-ниската оценка на изпълнение на длъжността. При изложената непълнота на провеждане на отделните етапи и независимо от поначало негативния характер на коментара в крайната оценка спрямо служителя, не може да се направи извод за спазена административна процедура при изготвяне на оценката на индивидуалното трудово изпълнение на служителя съгласно изискванията на НУРАСДА. Неизпълнението на нормативно регламентираната процедура за атестация на служителите съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване на решението на АССГ. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,