Решение № 6216 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2014 г.

Решение № 6216 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Сердика против решение № 7955/16.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8712/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № Н2-618/07.08.2013 г. на директора на Дирекция "СП" - Сердика. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Тодор Мартинов Велчев от гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена заповед № Н2-618/07.08.2013 г. на директора на Дирекция "СП" - Сердика, с която на Тодор Мартинов Велчев е отказано отпускане на еднократна целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № РД-01-344/28.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - София град. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон, предвид това, че не е съобразена с обстоятелството, че в случая е била налице хипотезата на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП и по отношение на молителя не следва да се прилага изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП за регистрация в Бюрото по труда. Съдът е обосновал извода, че жалбоподателят съжителства и се грижи за дядо си, който е тежко болно лице. Предвид представените пред съда писмени доказателства - осем броя амбулаторни листи, удостоверяващи наличието на множество заболявания на дядото на жалбоподателя, част от които са с голяма давност и препятстват подвижността на лицето, както и с оглед възрастта на дядото - 85 години, съдът е направил извода, че същият е "тежко болно лице" по смисъла на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП и затова за жалбоподателя, който съжителства и се грижи за него, е неприложимо изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Тодор Мартинов Велчев, ответник в настоящото производство, е подал до директора на Дирекция "СП" - Сердика молба-декларация с вх. № Н2-618/31.07.2013 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление, в която наред с останалите обстоятелства, е декларирал, че живее на адрес в гр. София, жк "Надежда" бл. 303, вх. А, ап. 7, като съжителства с дядо си Димо Георгиев Паспалов, роден през 1928 г. За целите на производството е изготвен социален доклад от 6.08.2013 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г., като са изложени съображения, че молителят е неосигурен, безработен без регистрация в Дирекция "БТ". В раздела от социалния доклад, озаглавен "Други констатирани обстоятелства" е изложено, че молителят е на 21 години, неженен, безработен, няма регистрация в БТ; съжителства с дядо си; представен е медицински протокол на ЛКК, който да послужи пред училищните власти за заболявания, поради които не може да посещава редовни учебни занятия; няма влязло в сила съдебно решение за издръжка. Със заповед № Н2-618/7.08.2013 г., издадена от директора на Дирекция "СП" - София град е отказано отпускането на еднократна парична помощ с мотива, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП лицето няма регистрация в Дирекция "Бюро по труда". От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. В чл. 12, ал. 4 ЗСП е предвидено, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. В чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Едно от условията, на които трябва да отговарят лицата за отпускане на целева помощ за отопление е това по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - безработните лица да са регистрирани в Дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП изрично е предвидено, че не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в Дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на лице, полагащо грижи за тежко болен чл. на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице. Като е извършил подробен и последователен анализ на представените писмени доказателства по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3, т. 3 ППЗСП, която изключва изискването за регистрация в Дирекция "Бюро по труда" на лицето, претендиращо отпускане на помощ за отопление. Между страните по делото е било безспорно, че Тодор Велчев съжителства с дядо си Димо Паспалов, който е на 85 години. Спорен е бил въпросът дали дядото е тежко болно лице и в тази връзка - дали се нуждае от грижи, които да се полагат от съжителстващото с него лице. В съдебното производство са представени осем амбулаторни листи - № № 000415/4.11.2013 г., 2602/26.08.2013 г., 2619/28.10.2013 г., 3476/9.09.2013 г., 307/24.10.2013 г., 1884/30.10.2013 г., 1446/30.10.2013 г., 1585/31.10.2013 г., от които се установява, че дядото на Марин Велчев - Димо Паспалов страда от множество заболявания /подробно описани в мотивите на решението/, някои от които обуславят трудната му подвижност и невъзможността да се обслужва сам, което е изрично посочено в съответните амбулаторни листи. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е взел предвид тези доказателства. Настоящият състав споделя изложения в мотивите на решението довод, че голяма част от установените при Димо Паспалов заболявания са с голяма давност, което по същество означава, че те не са възникнали след постановяване на обжалвания административен акт, а са съществували преди това. Наред с това, съдът е обосновал изводите си относно необходимостта от полагане на грижи за дядото и с неговата напреднала възраст. Пред настоящата инстанция се поддържа единствено оплакването, че административният орган не е имал обективна възможност да съобрази заболяванията на дядото на молителя, тъй като доказателствата за това били представени едва пред съда. Това оплакване е неоснователно, тъй като в рамките на проведената социална анкета по чл. 27, ал. 1 и 2 ППЗСП по смисъла на това понятие, даден в определението по § 1, т. 11 ДР ЗСП, административният орган, чрез съответния социален работник, разполага с обективна възможност и е длъжен да установи и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за социалното подпомагане - както за отпускане на помощта, така и за отказ да бъде отпусната. След като при проверката е установено, че молителят не е бил регистриран като безработен, за да спази принципите по чл. 4, 7, 9 АПК - за законност, истинност и служебно начало, административният орган е бил длъжен да провери, наред с останалите факти и обстоятелства, дали не е налице някое от обстоятелствата по чл. 10, ал. 3 ППЗСП, изключващи изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП и в тази връзка дори да даде указания на лицето, което е поискало помощта да изясни тези обстоятелства и евентуално да представи доказателства. Това задължение на административния орган не е изпълнено, което е довело до постановяване на отказа при неизяснена фактическа обстановка и съответно до неправилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел обжалвания пред него административен акт за незаконосъобразен и го е отменил. Въпреки че е налице хипотезата на 173, ал. 2 АПК, съдът е пропуснал да постанови връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата-декларация за отпускане на поискана социална помощ. Това обаче не обуславя неправилност на съдебния акт, нито налага връщане на делото на съда, тъй като в случая несъмнено е налице хипотеза, при която след отмяната на акта административният орган дължи произнасяне по подаденото искане при съобразяване с дадените указания по прилагане на закона. За яснота, следва с настоящото решение да бъде постановено изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,