Решение № 1082 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2020 г.

Решение № 1082 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба против решение № 7057/19.11.2019 г. по адм. дело № 6838/2019 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ със седалище и адрес на управление Варна обезщетение в размер на 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово и сумата 1356 лева, представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, отменено като незаконосъобразно от съда, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г,. както и разноски в размер на 446 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят направените разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски. "Електроразпределение Север" АД е подало частна жалба срещу определение № 9908/18.12.2019 г., постановено по същото дело, с което основание чл. 248 ГПК е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на "Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление Варна е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 206 от Закона за енергетиката. "Енерго-Про Мрежи" АД оспорило наказателното постановление пред съда. С решение № 679/12.12.2015 г. по НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово, наказателното постановление било отменено. Решението било оставено в сила с решение № 72/28.03.2016 г. по КНАХД № 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". В исковото производство са представени договори за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество"Величков, Желязков и партньори", по които е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1356 лева за всяка инстанция. За сумите, платени на адвокатското дружество по банков път, са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените горе договори. Административният съд приел, че ищецът е понесъл имуществена вреда в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, за оспорването на което е направил разходи за адвокатско възнаграждение. Макар доказателствата за заплатените суми за процесуално представителство да не били представени в административнонаказателното производство, сключените договори се отнасяли именно за това производство. Съдът счел за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като неговият размер бил справедлив и обоснован. По тези съображения административният съд осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение по НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд- Габрово и обезщетение в размер на 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово, във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г. и разноски в размер на 446 лева. Касационната инстанция намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е частично основателна. Административният съд е установил предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност - отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена връзка с който е намаляло имуществото на ищеца по причина на направените от него разходи за съдебна защита. По делото са събрани писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е заплатил възнаграждения на адвокати за осъщественото от тях процесуално представителство по делата, образувани във връзка с обжалването на наказателното постановление. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Административният съд е допуснал противоречие с материалния закон, що се отнася до преценката му, че платените от "Електроразпределение Север" АД адвокатски възнаграждения не са прекомерни. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е посочено, че е възможно намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване се прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да е съобразена с материалния интерес и с фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/2016. Платеното от "Електроразпределение Север" АД възнаграждение за защита на две инстанции е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на "Електроразпределение Север" срещу издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателни постановления за идентични административни нарушения. Правна помощ от адвокат е ползвана за изготвянето на жалбата и за явяването на едно заседание в първата инстанция и едно - в касационната инстанция. Поради това размерът на претендираното обезщетение следва да се намали като се присъди в размер на 1000 лева, от които 500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и 500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение за втората инстанция. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за разликата над 500 лева до 1356 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение по НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд- Габрово и обезщетение за разликата над 500 лева до 1356, 00 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно, като в посочените суми се включва и ДДС. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което исковете на "Електроразпределение Север" АД да се отхвърлят в тази част. С обжалваното решение Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" съдебни разноски в размер на 446 лева, които следва да се намалят на 140 лева с оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение. След постановяване на решението "Електроразпределение Север" АД е поискало изменение на решението в частта за разноските с довода, че му се дължат разноските, направени за производството по присъединеното дело № 6837/2019 г. по описа на Административния съд- София град, включващи държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение 396 лева. С определение № 9908/18.12.2019 г. искането на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските е отхвърлено като неоснователно. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Присъждането на още едно адвокатско възнаграждение би довело до нарушаване на изискването за обоснованост и справедливост на възнаграждението, предвидено в чл. 36, ал. 2 ЗА, още повече при идентичност на страните и на фактическото и правното основание на внесените поотделно и впоследствие обединени в едно дело искови претенции. Разделянето на исковите претенции е предприето от ищеца без да е налице процесуална необходимост, поради което Комисията за енергийно и водно регулиране не дължи разноски в размер на направените от ищеца разноски за присъденото дело. При частичното уважаване на касационната жалба разноските на страните в касационното производство следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се оставя в сила решение № 7057/19.11.2019 г. по адм. дело № 6838/2019 г. по описа на Административния съд-София град, в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение, общо в размер на 1000 лева, за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово и по КНАХ дело № 52/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2016 г. Намирам за основателно възражението на Комисията за енергийно и водно регулиране, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. По НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се съдържа общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството по НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд- Габрово до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, именно адвокат И. Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Габрово и впоследствие, в касационното производство пред Административния съд-Габрово. В кориците на НАХД № 1139/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово, както и по КНАХ дело № 52/2016 г. по описа на Административния съд-Габрово не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключени с някой от посочените адвокати. В исковото производство пред Административния съд-София град е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори". Според условията на договора, Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" следва да осъществи правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление №НП-382/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356 лева до приключването на делото пред първата инстанции. В договора не е предвидено право на преупълномощаване на други адвокати. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. С друг договор същите страни са договорили сумата 1396 лева за защита пред касационната инстанция. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че и двата договора нямат достоверна дата след като за първи път са представени в исковото производство. Тъй като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Постановеното в обратния смисъл решение в съответната част е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/