Решение № 9606 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2011 г.

Решение № 9606 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Пламен Робев - Ерболино - РП" гр. Перник, против Решение № 3821/1.08.2011 г., постановено по адм. д. № 318/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу ревизионен акт /РА/ № 1400394/15.09.2007 г., издаден от Венета Василева Владимирова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП София област, в частта му на непризнат данъчен кредит ЗДДС (отм.) в размер на 109 644, 54 лв. /главница и лихва/ за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2001 г., м. 02, 03 и 05.2002 г., м. 03, 04, 05, 06, 08, 10, 11 и 12. 2003 г., м. м. 01, 02, 08, 11 и 12.2004 г. и м. м. 01 и 02 2005 г. по фактури, издадени от доставчиците "Булром Петролиум" АД, СД "Рай 90 Димитрови", "Металстрой А" ЕООД, "Агрострой А" ЕООД, "Металтранс А" ЕООД, "Агролес" ЕООД, СД "Крумова, Кирилов и сие" и ЕТ "ИБО - Митко Сашов", потвърден с решение № 28/4.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрк. Шинев. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е приел, че при издаването на процесния ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания ревизионен акт. Прието е, че законосъобразно на ЕТ не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) в общ размер на 109 644, 54 лв. /главница и лихва/ за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2001 г., м. 02, 03 и 05.2002 г., м. 03, 04, 05, 06, 08, 10, 11 и 12.2003 г., м. м. 01, 02, 08, 11 и 12.2004 г. и м. м. 01 и 02 2005 г. по фактури, издадени от доставчиците "Булром Петролеум" ООД, СД "Рай 90 Димитрови", "Металстрой А" ЕООД, "Агрострой А" ЕООД, "Металтранс А " ЕООД, "Агролес" ЕООД, СД "Крумова, Кирилов и сие" и ЕТ "ИБО - Митко Сашов". Съдът е изложил подробни съображения за неоснователност на възражението на жалбоподателя за изтекла давност по отношение на определените с РА задължения за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2001 г. Така постановеното решение е частично неправилно. Във връзка с възражението на жалбоподателя за погасяване на част от задълженията по давност, АССГ е посочил, че в производството по обжалване на РА предметът на спора обхваща само въпросите възникнало ли е изобщо задължение, както и какъв е неговия размер, а не обстоятелството може ли то да се събира по принудителен ред. Приел е, че възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност може да бъде взето предвид едва в производство по принудително изпълнение на определените с РА задължения, но не и в хода на обжалването на същия. Настоящият касационен състав намира тези изводи за неправилни. Съгласно ал. 1 на чл. 127 от ДОПК - "Изпълнение на ревизионния акт", установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а правилото на втората алинея на същия чл. 127 ДОПК гласи, че след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. В чл. 222 ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Тя не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение (виж чл. 225 ДОПК). Затова единствената възможност при изтекла погасителна давност принудителното изпълнение да бъде прекратено е отмяната на ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания. В конкретния случай с процесния РА за м. 11 2001 г. на касатора не е признато право на данъчен кредит в размер на 10 191,75 лв. и за м. 12.2001 г. в размер на 9026,33 лв. по фактури, издадени от "Булром петролеум" ООД. В производството пред АССГ, както и пред ВАС едноличния търговец поддържа, че задълженията за тези периоди са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая срокът на абсолютната давност започва да тече за задълженията от м. 11.2001 г. от 1.01.2002 г., тъй като дължимият ДДС е следвало да се плати до 14-то число на следващия месец. За тези задължения от 1.01.2012 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В тази част жалбата следва да бъде уважена, а РА съответно отменен досежно определените задължения за м. 11.2001 г. във връзка с непризнатото право на данъчен кредит в размер на 10 191,75 лв. по фактури, издадени от "Булром петролеум" ООД. Относно установените задължения за м. 12.2001 г. - същото е следвало да се плати до 14-то число на м. 01.2002 г. За него срокът на абсолютната давност започва да тече от 1.01.2003 г. и досега не е изтекъл, а възражението за погасяване по давност на данъчните задължения за м. 12.2001 г. е неоснователно. В останалата част решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено по делото, че не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), поради липса на достатъчно данни за реалност на доставката на стоки и услуги по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и действително настъпило данъчно събитие по фактури, издадени от "Булром Петролеум" ООД, СД "Рай 90 Димитрови", "Металстрой А" ЕООД, "Агрострой А" ЕООД, "Металтранс А " ЕООД, "Агролес" ЕООД, СД "Крумова, Кирилов и сие" и ЕТ "ИБО - Митко Сашов" за данъчен период, м. 12.2001 г., м. 02, 03 и 05.2002 г., м. 03, 04, 05, 06, 08, 10, 11 и 12.2003 г., м. 01, 02, 08, 11 и 12.2004 г. и м. 01 и 02.2005 г. Съобразно изложеното, решението на АССГ следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Пламен Робев - Ерболино - РП" против РА относно определените му задължения за м. 11.2001 г. във връзка с непризнатото право на данъчен кредит в размер на 10 191,75 лв. по фактури, издадени от "Булром петролеум" ООД и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед уважената част на жалбата, решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта на присъдената на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, сума над 2370,55 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции - в размер на 468,83 лв. За производството пред настоящата инстанция, съобразно с отхвърлената част от жалбата, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2370,55 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, VIII отделение,