Решение № 10152 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. М. А., [ЛНЧ], гражданка на Сирия, срещу Решение 6590/17.07.2025 г., постановено по адм. дело 1304/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ Хасково, с което е било отхвърлена жалбата й срещу Решение 3626/02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът не е кредитирал данните от бежанската история на А., като е преповторил мотивите на административния орган, без да изясни всички обстоятелства и да обсъди обясненията на жалбоподателката. Неправилно първоинстанционният съд е посочил, че не съществува реална опасност за живота и личността на жалбоподателката в родната й страна Сирия,въпреки доказаните обстоятелства за отвличания, нападения, липса на медицинско обслужване и тежко физическо и психическо състояние на семейството й. Не е отчетено етническото й [заличен текст] потекло и пол, които я правят още по уязвима в новата нестабилна обстановка. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт, като преписката се върне на Председателя на ДАБ при Министерски съвет за ново разглеждане и произнасяне при съблюдаване на всички относими факти и обстоятелства, свързани с правилното решаване на случая. В съдебно заседание касаторът не се явява лично и не се представлява. Постъпило е писмено становище на 11.09.2025 г. от адв. Г. Георгиев - процесуален представител, с което заявява, че поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и излага съображения по съществото на спора. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощник юриск. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, представя писмени доказателства и моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Хасково е било Решение 3626/02.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Р. М. А. на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба вх. 4340/16.10.2024 г. жалбоподателката А., сирийска гражданка, с [заличен текст] вероизповедание, е поискала предоставяне на международна закрила от Република България. Спазено е било императивното по своя характер изискване на чл.23, ал.2 и чл.25, ал.1 да бъде предоставена правна помощ, като е бил назначен особен представител адвокат Г. Георгиева. Представила е Преписка за актуално състояние на гражданин [номер], издадена на 21.01.2015 г. от Сирия. С А. е проведено интервю, отразено в Протокол Рег. УП 35221/14.02.2025 г., в присъствието на преводач от/на кюрдски език. Съществените обстоятелства, които касаторът е разкрила под формата на бежанска история са свързани с това, че чужденката има граждански брак. Съпругът й е с нея в България. Напуснали Сирия на 25.09.2024 г., като в Турция останали 3 дни, след което с група от десет човека преминали българската граница и с автомобил на трафикант потеглили за гр. София. Останали в гр. София 4 дни, след което с друг трафикант потеглили за Румъния, но били задържани от полицаи. Сочи, че е от [заличен текст] произход. Не е била осъждана, арестувана заради [заличен текст] си произход или заради религията, която изповядва. Родена е в гр. Дербасия, област Хасака, където е живеела до напускането на родината й. Със съпруга й имат брак от 2024 г., нямат деца. В Сирия са родителите й и двама братя. В бежанската си история обяснява, че никога не била преследвана или заплашвана заради етническата си принадлежност или религия. Основната причина да напусне Сирия била войната, липсата на елементарни условия за живот- няма вода, ток, работа. Съпругът й бил арестуван и вкаран в затвора, където бил една година, защото не е служил в армията. В затвора съпругът й бил изтезаван и малтретиран, като след освобождаването му е бил болен, а в родината й нямало нормално медицинско обслужване. Разрушили къщата й при бомбардировка, баща й бил ранен, а брат й бил убит. Подала молба за закрила в България, защото я считала за мирна, спокойна и сигурна държава, в която да живеят и да работят. АС - Хасково е посочил, че в конкретния случай А. не е обосновала твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същата са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните й права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителката не заявява да е преследвана поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от нея конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителката не била и политически ангажирана, не е бил осъждана или задържана, не е бил преследвана и върху нея не е упражнявано физическо или психическо насилие. При тези данни първоинстанционният съд е извел извод, че не е налице осъществено спрямо молителката преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от закона, при това в държавата й по произход. Липсват данни, че са настъпили събития, след като А. е напуснала държавата си по произход, или е извършена от нея дейност след отпътуването й, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напуснала е Сирия заради военни конфликти, като въпреки това, видно от изявлението й родителите и братята й са останали да живеят в Сирия. Напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. А. твърди, че освен войната, лошите условия на живот са причината да напусне Сирия. Според АС-Хасково заявителката търси начин за по-добър живот, по-добри условия на съществуване и развитие, което не е свързано с условията за предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитарен такъв. Не е имала проблеми заради етническа или религиозна й принадлежност, не е имала проблеми с официалните власти в страната. Съдът е акцентирал върху изявленията на Р. А., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснала Сирия. С оглед твърдението на молителя, че няма желание за завръщане в Сирия, то това е в противовес на отношенията между родители и деца, доколкото семейството й е останало да живее в Сирия. Налага се извод, че нежеланието й да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. По отношение твърденията на жалбоподателката, че се страхува да се върне в Сирия, защото ще я убият, АС-Хасково е посочил, че това не е основание за предоставяне на какъвто и да е статут. Касае се за твърдения, необезпечени с никакви доказателства, тоест бъдещи несигурни събития, които по никакъв начин не се потвърждават дори от изнесеното от жалбоподателя в дадените от нея данни в интервюто, още по - малко от каквито и да са доказателства по делото. Не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателката преследване, поради което не се изследва дали закрилата срещу нея въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод за липса и на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на А. по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав е възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях възприел за обоснован правния извод на Председателя на ДАБ. Посочил е, че заявителката е напуснала страната си на произход не поради реална опасност от тежки посегателства, а по-скоро поради наличието на въоръжен вътрешен конфликт и икономически причини. Съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях също е достигнал до извода, направен от органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 и ал.6 от ЗУБ. Заключил е, че заявителката е била принудена да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146, във вр. чл. 168 от АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът не твърди, както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според проведеното интервю основна причина е въоръженият конфликт и тежките икономически условия в страната. Правилно и обосновано се явява заключението на АС - Хасково за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Категорично е установено по делото, че търсещата закрила А. не е била принудена да напусне Сирия, поради това, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на А., както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Верни се явяват и изводите на първоинстанционния съд за това, че сигурността на държавата по произход търпи развитие, както и това, че от декември 2024 г. ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността й поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Касационният съд намира за нужно да отбележи, че към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най - актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. Съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация, съдържаща се в представените по делото от ответната страна справки от 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г., е налице тенденция към завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН/ВКБООН/ от 26.09.2025 г. се посочва, че считано от 08.12.2024 г. към датата на изготвяне на бюлетина, около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. От края на ноември 2024 г. до 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Налице са ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Що се отнася до преценка наличието на данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на касатора, налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни за опасност от личното й засягане. Такива не се сочат. Въпреки съществуващата процесуална възможност да изложи допълнителни аргументи, свързани с личното си положение в Сирия, както и други съществени обстоятелства, свързани с бежанската й история, А. не заявява такива. В тази връзка, доколкото тази по-голяма конкретика за наличие на опасност от тежки посегателства спрямо личността на касатора, изисквана при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт, практически липсва, съдът счита, че правилни се явяват изводите на АС - Хасково за категорична липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на семейството в Турция според бежанската й история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъде върната, не е разглеждан. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт. Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, а изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката там. След извършен анализ на същите настоящият съд приема за правилен правния извод на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на обжалваното решение на Председателя на ДАБ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба на А., сирийска гражданка, против оспореното съдебно решение на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата й против Решение 3626/02.06.2025 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ да й бъде предоставен хуманитарен статут и статут на бежанец. На основание на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение