Решение № 902 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2008 г.

Решение № 902 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Община "Б. " представлявана от кмета Д. Н. Н. е подала касационна жалба срещу решение № II-206 от 14.02.2008 г. по гр. д. № 545 от 2007 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 633 от 22.05.2007 г., постановено по гр. д. № 2712 от 2006 г. на Б. районен съд и е отхвърлен предявеният от Общината главен установителен иск за собственост на 103/430 идеални части от УПИ VII-65 от кв. 24 А по ПУП на ж. к. И., [населено място] и е уважен насрещният ревандикационен иск, предявен от Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. Прави оплакване за материална неправилност на решението и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) при преценка на доводите и възраженията на страните. В жалбата се прави искане за отмяна на решението и произнасяне по същество по предявеният установителен иск, като се приложи и правната последица на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и се отмени констативния нотариален акт на ответниците за 103/430 идеални части от мястото и да се отхвърли предявеният насрещен иск за собственост. Алтернативно правят искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивният съд. Ответниците Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. са представили възражение, в което оспорват изцяло касационната жалба и развиват подробни съображения в подкрепа на изводите, направени в касирания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в срока по чл. 218в, ал. 3 ГПК /отм/ започнал да тече на 20.02.2008 г. и изтекъл на 23.03.2008 г., а касационната жалба е подадена на 29.02.2008 г. с вх. № 3120 в рамките на определения законен срок. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Бургаския окръжен съд е споделил крайния извод на районният съд по предявените в обективно и субективно съединение - главен установителен иск за собственост и насрещен осъдителен иск за ревандикация, приемайки, че Общината не е установила правото си на собственост върху 103 кв. м., които са включени в новообразуваният урегулиран поземлен имот № VII-65 от кв. 24А по ПУП на [жк], [населено място]. Община "Б. " е заявила положителен установителен иск за собственост на 103/430 идеални части от празен имот, който е бил заснет като УПИ VII за имот пл. № 65 при извършеното частично изменение на устройствения план със заповед № 670 от 12.08.2002 г. на Кмета на община, [населено място] по реда на чл. 16 ЗУТ. При частичното изменение на ПУП в урегулирания поземлен имот са влезли 327 кв. м. от им. пл. № 65, които са собственост на Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. и които са им били възстановени по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони. По делото е представено решение № 8295 от 7.11.2001 г. по адм. д. № 4977 от 2001 г. на Върховния административен съд, с което е отменено отчуждаването на част от парцел VIII от бивш кв. № 38, находящ се в [жк], [населено място] с площ от 430 кв. м. При изготвянето на улична регулация от имота на ответниците са взети 70 кв. м. който са включени в улица. Именно това обстоятелство им е дало основание да считат, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Този имот е бил заснет в кадастралния план на основание § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ (отм.) със Заповед № 255 от 22.03.2002 г. Със заповед № РД-11-83 от 25.03.2005 г. на Областният управител е отписан като държавна собственост парцел VII от кв. 24а по плана на гр. "И.", който е предаден на община "Б.". След отмяна на отчуждаването кадастралния план е бил попълнен с имот пл. № 65, които е бил с площ от 430 кв. м. В мотивите при издаването на заповедта за частично изменение на подробния устройствен план е била посочена разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ, което е дало основание за различно тълкуване на собствеността на новосъздаденият урегулиран имот. Общината подържа, че е възникнала съсобственост върху създаденото УПИ, а ответниците считат, че са изключителни собственици, тъй като изменението е станало при условията на чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Въззивният съд е приел, че издаването на заповедта е станало при условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ защото е извършено попълване на кадастралният план, тъй като не е бил нанесен нововъзстановения имот, както и че това попълване е наложило изменение на действащия подробен устройствен план. Извършеното последващо урегулиране е създало съсобственост - чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ върху новообразувания урегулиран поземлен имот, но в делото не се съдържат данни, позволяващи да се установи по категоричен начин, че общината е собственик на терена, които е бил включен в УПИ VII-65 от кв. 24 по ПУП на [жк]. Настоящия състав не споделя изложените изводи в касираното въззивно решение и не е съгласен с крайния резултат поради следното: Безспорно ответниците - физически лица са наследници на К. Х. А. и Д. К. А., които са притежавали бивш парцел VIII от кв. 38 по плана на [жк], [населено място]. Този имот е бил отчужден по З. и впоследствие отчуждаването е било отменено с решение № 8295 от 7.11.2001 г. по адм. д. № 4977 от 2001 г. на Върховния административен съд по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони за площ от 430 кв. м., които са били отредени за провеждане на мероприятието"училище" и върху тази част им е възстановена собствеността. За тази част със заповед № 255 от 22.03.2002 г. е било извършено попълване на кадастралният план и е определен имот пл. № 65. Със заповед № 670 от 12.08.2002 г. издадена от зам. Кмета на Община "Б." за имота е отреден УПИ VII, кв. 24 а. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 16 ЗУТ, които текстове са взаимно противоречиви защото чл. 16 ЗУТ се отнася за първа регулация, а чл. 134, ал. 2 ЗУТ се отнася до промяна на вече съществуваща регулация. Тази противоречивост на основанията за издаване на заповедта е възпрепятствала определянето на вещно правният статут на новосъздаденият урегулиран поземлен имот. Несъмнено в случая не се касае до приложението на чл. 16, ал. 2 ЗУТ въпреки, че при изменението на съществуващият подробен устройствен план се отделят 70 кв. м. от терена, за който е отменено отчуждаването и се отреждат за улица, а останалата част, включена в им. пл. № 65 се отрежда за новосъздаденият УПИ VII . В площта на новосъздаденото УПИ участват и 103 кв. м. които са собственост на общината. Общинската собственост е безпротиворечиво установена защото със Заповед № РД 11-83 от 25.03.2005 г. на Областният управител на Б. област тази част е отписана от актовете книги за държавна собственост и е предоставена на Общината при условията на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Новосъздаденият УПИ VII -65 от кв. е създаден при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не е съсобствен защото представлява поземлен имот, чиито размери не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което е упълномерен с част от съседен общински имот. Изслушаното вещо лице Е. И. Г. установява, че с процедирането на Заповед № 670 от 2002 г. площта на УПИ VII е 430 кв. м. и от им. пл. № 65 в него влизат 327 кв. м. За да се прехвърли общинската собственост на останалите 103 кв. м. от УПИ VII от кв. 24-а по плана на кв. "И. ", [населено място], които са включени имота следва да се сключи между ответниците и Общината договор с нотариална заверка на подписите. Върху новосъздаденото УПИ при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ не се създава съсобственост, а регулацията се прилага /чл. 17, ал. 7 ЗУТ/ след изплащането по пазарни цени на терена, с който е упълномерен имота - чл. 17, ал. 5 ЗУТ. Съсобственост върху новообразуваният УПИ се създава при условията на чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Следователно към настоящия момент ответниците- ищци по насрещният ревандикационен иск са собственици само на тази реална част от УПИ VII-65, която представлява 327 кв. м. от им. пл. № 65. Тази част не е била определена от вещото лице, поради което се налага решението в частта за ревандикационният иск да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция за изслушване на допълнително заключение на вещото лице, чиято задача е да определи тази реална част от имот 65, която е включена в УПИ VII, кв. 24 а по плана на[населено място]. В останалата част - по главния установителен иск решението е правилно защото Общината не е съсобственик в този урегулиран поземлен имот, който е създаден при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а не при условията на чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.