Решение № 3073 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10819/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Б.Момчилов, срещу решение 15814 от 30.08.2024 г. по адм. дело 9131/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се реши спора по същество като се остави в сила обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмено становище. Ответникът Фонд Респект ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Михайлова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане съдебния акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решението си Административен съд София-град е отменил решение 08/123/00747/3/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. 01-2600/1112 от 28.06.2017г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Осъдил е Държавен фонд Земеделие да заплати на Фонд Респект ЕООД, разноски по делото в размер на 1630 лева. За да постанови този резултат административния съд е мотивирано е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. По наведения от дружеството довод, отнасящ се до нередовно уведомяване за откриване на административното производство, административния съд е приел, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като писмо 01-2600/1112 от 16.03.2017г. е изпратено двукратно на посочения от дружеството адрес и в случая е спазена процедурата по чл. 61, ал. 3 от АПК чрез съобщение поставено на таблото за обявление. На следващо място е прието, че административния акт е издаден при неясни и непълни мотиви, както и при недоказаност на фактически констатации. Съдът е установил, че разпоредбата на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ съдържа различни хипотези, като в обжалваното решение не се съдържа конкретизация кое от посочените основания административния орган счита че е налице. В акта сред посочените правни основания липсва позоваване на чл. 70 от ЗУСЕСИФ, както и че липсва подвеждане на направените от органа фактически констатации под съответната хипотеза на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, като само този пропуск представлява съществено нарушение , водещо до неспазване на изискването за форма по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК . Административния съд е приел, че нито в мотивите на акта по чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, нито в мотивите на оспорения акт, е посочено кои факти към кои от посочените нарушени разпоредби на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ са отнесени. Установено е, че е налице съвкупност от факти, като никой от тях не попада към конкретна правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение, а е направено общо позоваване на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. От така установеното съдът е достигнал до извода, че изложените мотиви в административния акт са неясни, а по същество е приел, че липсват такива, поради което административният акт като незаконосъобразен е отменен. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав приема за неоснователен довода на касационния жалбоподател относно изводите на съда за начина на връчване на писмото за откриване на административното производство и на оспореният административен акт. Изводите на административния съд в тази част се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд неправилно приел, че процесният отказ е издаден при нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради обстоятелството, че е налице съвкупност от факти, като никой от тях не е подведена към конкретна правна норма. Изискването за мотивиране на административния акт налага посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания дават право на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т.е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От представените по делото доказателства е видно, че дружеството е подал заявление за подпомагане по мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти . На 30.09.2013г. е подписан договор между Държавен фонд Земеделие и Фонд Респект ЕООД, съгласно който с т.1.1 е договорено, че фондът предоставя на ползвателя, регистринан под УРН [номер], безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 08/123/00747 от 11.06.2012г. На 31.03.2014г. от дружеството е подадена заявка за авансово плащане до ДФЗ, Дирекция Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони. Същата е одобрена. С уведомително писмо за одобрение 467/123 с изх. 01-2600/3379 от 31.05.2014г. дружеството е уведомено за извършено плащане по банковата му сметка според договора за отпускане на финансова помощ и подадената заявка за плащане, което е в размер на 1 819 729.78 лв. С писмо от 16.03.2017г. административния орган е уведомил дружеството, че на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ се открива производство по налагане на финансова корекция, тъй като не е изпълнило свое договорно и нормативно задължение. Административния орган е указал на дружеството, че в 14-дневен срок има право да представи писмено възражение. Последвало е издаване на оспореният административен акт. Видно от оспорения административен акт е, че ДФЗ е установило че към 15.10.2015г. дружеството не е изпълнило свое договорно нормативно задължение, установено в т.3.1 от договора и чл. 39, ал.2 от Наредба 18/2008, изразяващо се в неподаване на заявка за окончателно плащане от ползвателя в договорно и законоустановения срок, ведно с окомплектована с всички изискуеми документи. На първо място следва да се посочи, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ не е приложимА, а административния орган е смесил процедурите по ЗУСЕСИФ и тази по Наредба 18/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти от ПРСР 2007-2013г. и като краен резултат е провел процедура по реда на ЗУСЕСИФ и същата е приключила с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се прецизира, че по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е тази по Наредба 18/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В конкретната хипотеза, процедурата по подаване заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е започнала и проведена изцяло по реда на Наредба 18 от 2008 г. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че в случая е приложим единствено реда на ЗПЗП и относимата Наредба 18 от 2008 г., а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. С цитирането от страна на издателя на оспореният административен акт разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 7, с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, процесния административен акт не е опорочен до такава степен, че да води до неговата незаконосъобразност, изискваща отмяната му. Констатираното нарушение не е съществено по своя характер, тъй като наред с неприложимите в случая норми на ЗУСЕСИФ, издателят на акта е посочил и верните правни основания - чл. 20a, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 51, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл. 39, ал.2 от Наредба 18 от 2008 г., както и съответстващите им фактически основания. На следващо място съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 18/2008 г., е предвидено, че финансова помощ се предоставя за извършване на инвестиции в изрично посочени от т.1 до т. 10 сектори. Видно от т.3.1 от подписания между страните договор 08/123/00747 от 30.09.2013г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /договора/ е предвидено, че ползвателя се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок от 24 месеца след подписване на същия, но не по късно от 15.07.2015г. С т. 4.4, б. а , б и г е указано, че фондът има право да откаже изплащане на финансова помощ, както и да изисква възстановяване на цялата сума по получено авансово плащане заедно със законната лихва към него когато: инвестицията не е осъществена в срока по т.3.1 от този договор или е изпълнена неточно; ползвателят не е изпълнил някое задължение по договора или Наредбата, вкл. когато при проверка от страна на фонда или от компетентните контролни органи се установи, че ползвателя не спазва изискванията на законодателството в съответната област по отношение на инвестицията предмет на договора и когато заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичане на срока по т.3.1 от договора и/или изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция не са представени. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба 18/2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В процесния случай, административният орган е изложил мотиви, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения, изразяващи се в неподаване на заявка за окончателно плащане, ведно с изискуемите се за това документи, съгласно Приложение 13 към чл. 39, ал.1 от Наредбата. Следователно, фактическите основания за издаване на акта са подведени към нормата на т.4.4, буква а , б и в от договора и чл.51, ал.1 във връзка с чл. 39, ал.2 от Наредбата. Ето защо административния съд неправилно е счел, че в акта липсва изрично посочване, коя от хипотезите на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е налице, тъй като позоваването на разпоредби от ЗУСЕСИФ е неотносимо, от друга страна се установява по категоричен начин, че административният орган е посочил фактически и правни основания, за връщане на вече изплатени суми, поради което е спазено напълно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По посочените съображения съставът счита, че като е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради неспазване на изискването за форма по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, административния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид това и изяснеността на делото от фактическа и правна страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, като неоснователна, при липсата на установени по делото основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесният административен акт. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в размер на по 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК или общо 200лв, както и за заплатена държавна такса в размер на 1700 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение