Решение № 17561 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2019 г.

Решение № 17561 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано е по четири касационни жалби срещу различни части от решение № 9998 от 1.07.2019 г. по адм. дело № 1770/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Първата касационна жалба е подадена от Комисия за защита на конкуренцията чрез юрисконсулт Ц. Кондиева и е насочена срещу трите части, в които е отменено решение № 1112 от 20.12.2016 г. по преписка № КЗК-520/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията и преписката е върната за ново произнасяне за установяване извършени нарушения по чл. 30 ЗЗК от "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. Прави доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Втората касационна жалба е подадена от "Медикалпарк" ЕООД със седалище в град Пловдив, чрез адвокат А. Петров, срещу решението в частта му, в която е отменено решение № 1112 от 20.12.2016 г. по преписка № КЗК-520/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията и преписката е върната за ново произнасяне за установяване извършено нарушение по чл. 30 ЗЗК от "Медикалпарк" ЕООД. Първото възражение е за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне свръх петитум - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. При условията на алтернативност се въвеждат доводи и за неправилност, поради грешно тълкуване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Третата касационна жалба е подадена от С. Ариф чрез адвокат А. Петров срещу частта от решението, в която е отменено решение № 1112 от 20.12.2016 г. по преписка № КЗК-520/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията и преписката е върната за ново произнасяне за установяване извършено нарушение по чл. 30 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК от С. Ариф. Възразява се за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Четвъртата касационна жалба е подадена от А. Лазаревски също чрез адвокат А. Петров срещу частта от решението, в която е отменено решение № 1112 от 20.12.2016 г. по преписка № КЗК-520/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията и преписката е върната за ново произнасяне за установяване извършено нарушение по чл. 30 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК от него. Отменителните касационни основания повтарят съдържащите се такива в касационната жалба на С. Ариф. Ответната страна "Ралев дентал" АД със седалище в град Пловдив изразява писмено становище за неоснователност на четирите касационни жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за допуснато от КЗК нарушение при неприемане на представената писмена информация и липса на използване на всички правомощия за събиране на факти, от значение за случая. Сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, изследвани в съвкупност с останалите доказателства, е установено осъществяване на състава на чл. 30 ЗЗК. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от "Ралев дентал" АД против решение № 1112 от 20.12.2016 г. по преписка № КЗК 520/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията с искане то да бъде отменено в частите му, в които е установена липса на извършени нарушения по чл. 30, чл. 31, чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 ЗЗК от "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски и връщане на преписката с указания за установяване на нарушения по чл. 29 ЗЗК от дружеството и физическите лица, при които е направена връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. Цялото съдържание на жалбата е с цитати и извадки от мотивите и правните изводи, залегнали в обжалваното решение. Те са преценяват от жалбоподателя, като логични, непротиворечиви и доказващи по безспорен начин съдържащите се в искането до КЗК твърдения. Единственият лаконичен правен довод в жалбата е, че преценката на комисията е неправилна и незаконосъобразна. Доводът би могъл да се квалифицира, като нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съдът е приел, като доказателство административната преписка и е разпределил доказателствената тежест между страните. По искане на жалбоподателя е разпитал четирима свидетели. Първите двама - М. Колева и П. Зарова са представили писмена информация по искане на комисията в административното производство. Третият свидетел - Н. Ситнов не е предоставил такова информация, въпреки полученото писмено искане от КЗК за такава. Четвъртият свидетел - И. Костов не е давал информация, тъй като изобщо не е бил посочен от "Ралев дентал" АД - инициатор на производството пред нея в писмото си от 1.11.2016 г. - л. 40 от преписката, като лице, пред което ответниците са направили неверни твърдения. Ответните страни на свой ред са представили писмени доказателства, установяващи, че на посочените дентални срещи, С. Ариф, А. Лазаревски и свидетелите не са участвали. Същите изобщо не са били регистрирани за участие. При фактическите установявания, съдът е преразказал съдържанието на писмата пред КЗК и отделни извадки от показанията, дадени при разпита им в съдебното заседание на 9.10.2018 г. Въз основа на събраните доказателства, е изследвал наличието на елементите от фактическия състав на чл. 30 ЗЗК. Приел е, че при установяване липсата на извършено нарушение на забраната по чл. 30 от закона, КЗК е допуснала процесуално нарушение, тъй като е отказала да възприеме писмената информация, предоставена от М. Колева, П. Зарова и Д. Шарланов, без да упражни правомощието си по чл. 45, т. 2 ЗЗК, като снеме от тях устни или писмени обяснения. Съдът е окачествил нарушението на процесуалното правило, като съществено, позовавайки се на показанията на свидетелите, дадени в съдебното производство. Посочил е, че с тях се потвърждава писмената информация, предоставена от първите две свидетелки на комисията, че управителят на "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски са разпространявали неверни сведения, че "Ралев дентал" АД престава да внася импланти Neobiotech, а Медикалпарк остава единствен вносител. За да направи този извод, се е позовал и на писмото, представено от Б. Марков, като потвърждаващо твърденията на разпитаните свидетели. Изцяло игнорирайки вътрешните противоречия в свидетелските показания, съдът е посочил, че единствените доказателства, които са в състояние да внесат съмнения в тях са представените удостоверения от Асоциация "София Дентал Мийтинг", "Интер Експо Център" и "Международен панаир Пловдив". При тяхното обсъждане е съобразил, че срещите в периодите 01 - 04.10.2015 г., 22 - 24.10.2015 г. и 22-24.10.2016 г., за които е отразено, че ответните физически лица и свидетелите не са присъствали, само частично съвпадат с периодите, посочени в предоставената писмена информация. Усъмнил се е, че ако само това са денталните изложение, петимата лекари: С. Ариф, А. Лазаревски, М. Колева, И. Костов и Н. Ситнов, като висококвалифицирани специалисти, не може да не са присъствали на тях. Счел е за по-логично обяснението, че организаторите на денталните срещи не могат да регистрират и индивидуализират всички посетители. Съответно, че те се посещават и от нерегистрирани лица. Само въз основа на тези съмнения и предположения, напълно е игнорирал съдържанието на удостоверенията, считайки че те не изключват верността на свидетелските показания. По тези съображения е приел, че разпространяваните сведения от тримата ответника осъществяват състава на чл. 30 ЗЗК с уточнението, че физическите лица са съдействали за това. Поради това поведението им е квалифицирано, като нарушение по чл. 30 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от закона. Отменил е в тези части обжалваното решение и е върнал преписката на КЗК за постановяване на ново решение, при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Разгледал е и другите твърдяни нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 ЗЗК, счел е жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е допустимо. В касационната жалба, подадена от Медикалпарк се твърди недопустимостта му, поради факта, че жалбоподателят Ралев дентал е твърдял допуснати нарушения на административните правила само по отношение на установената липса на нарушение по чл. 29 ЗЗК и е поискал отмяна на акта на комисията и връщане на преписката с указания да установи нарушения от дружеството и двете физически лица по чл. 29 от закона. Касационният жалбоподател счита, че като е отменил акта в частта му по чл. 30 ЗЗК, първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на обжалване, което прави решението процесуално недопустимо. Възражението е неоснователно. Действително в жалбата се съдържат противоречиви твърдения и искания по отношение точния предмет на обжалване. Страната, обаче, изрично е посочила още в първото изречение, че оспорва изцяло решението на КЗК, в т. 1 от петитума е поискала от съда да го отмени и в частта, в която е установена липса на нарушение по чл. 30, което искане е поддържала и в пледоарията по същество. Това дава основание да се приеме наличие на жалба и в тази му част. Ето защо, решението на първоинстанционния съд е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неправилно. В четирите касационни жалби се цитират аналогични нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, поради което те ще бъдат разгледани едновременно. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изключил изцяло от анализа си изявленията на инициатора в административното производство в писмената информация, която неколкократно е представил на комисията в отговор на нейни изрични искания. Това му е попречило да констатира вътрешните противоречия и необоснованата по никакъв начин промяна в твърденията на дружеството и съответно в позицията му в хода на образуваното административно производство. Видно от данните по делото, производството пред КЗК е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Образувано е по искане, предявено на 20.05.2016 г. от "Ралев Дентал " срещу "Медикалпарк", С. Ариф и А. Лазаревски за прояви на нелоялна конкуренция, изразяващи се в нарушения на "конкретни разпоредби по глава VІІ от ЗЗК. "Посочено е, че двете дружества са конкуренти от 2015 г. на пазара на зъбни импланти, произведени от южнокорейската фирма Neobiotech. Първоначално те са предлагани само от заявителя, а от 2015 г. и от ответното дружество. Според искането, антиконкурентното поведение се изразява в посещения от страна на представители на "Медикалпарк" при клиенти на "Ралев дентал", при които те са били убеждавани, че Медикалпарк остава единствен вносител на процесната марка импланти, а Ралев дентал спира вноса. Поведението е изрично квалифицирано, като подвеждащо и нелоялно към компанията, която е развила пазара на зъбни импланти в страната. По отношение на С. Ариф и А. Лазаревски е конкретизирал, че като бивши служители, са предали на конкурента цялата база от клиенти и предпочитани видове и размери на имплантите. Към искането не са приложили никакви доказателства. Недостатъчната информация в предявеното искане е отчетена от КЗК, която с писмо от 7.06.2016 г. е поискала по-подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането и конкретното поведение на всяко от лицата, което според Ралев дентал представлява нарушение на ЗЗК. В отговора си от 15.06.2016 г. управителят на дружеството е потвърдил тезата, че двамата му бивши служители и дистрибутори на Медикалпарк твърдят факта, че за в бъдеще само тази фирма ще внася зъбните импланти. Това би могло да се докаже чрез свидетелските показания на дентални лекари в страната, при които са ходили многократно Ариф, Лазаревски и дистрибуторите на Медикалпарк. Посочили са, че прилагат показанията на двама дентални лекари. Такива по преписката липсват. С ново писмо от 18.07.2016 г. КЗК е поискала от заявителя доказателства и пояснения пред кои клиенти са разпространявани неверните сведения - подробни т. 4 и т. 5 от писмото на л. 14 от делото. В отговора си от 25.07.2016 г., Ралев дентал е посочил имената и адресите на девет свои клиенти, пред които Лазаревски, Ариф и дистрибуторите на Медикалпарк са представяли неверни твърдения. Между тях са лекарите Н. Ситов, Р. Вълчанов, Б. Марков, Д. Шарланов и М. Колева, както и П. Зарова. В последния абзац от писмото са уточнили още, че една седмица след напускането на лекарите Ариф и Лазаревски, всички от списъка са се обадили на Ралев дентал, за да го уведомят за разпространените неверни факти. Представени са доказателства, че те са напуснали на 1.07.2015 г. Към отговора са приложени три уведомителни писма от д-р Р. Вълчанов за разпространявани неверни твърдения от дистрибутор на Медикалпарк, д. р Лазаревски и д-р Ариф. В тях е вписан адресът на практиката му в град Стара Загора. Трите уведомителни писма са с дата - 5.02.2016 г. (преди подаване въобще на заявлението от Ралев дентал до комисията) и са адресирани до КЗК. Липсват каквито и да било отбелязвания, те да са подадени и са постъпили пред нея. Впоследствие на същия адрес, КЗК е поискала от него информация, но писмото е върнато с отбелязване, че не е потърсена - л. 228 от преписката. В изпълнение на задължението си да събере посочените и поискани от заявителя доказателства, КЗК е изпратила на 2.09.2016 г. на всеки един от осемте дентални лекари и управителката на дентален център Омега Видин, която е икономист писма с искане за предоставяне на информация, точка 3 и 4 от които са достатъчно ясни и изчерпателни. Отговор е върнат от доктор Б. Марков. В саморъчно написаното писмо, той както и ясно е посочил получено обаждане от жена, представяща се от фирмата Медикалпарк с покана да участва на предстоящ семинар на Neobiotech. При проведения разговор тя го е уведомила, че те са основните представители, а Ралев дентал ще предлага имплантите още малко на пазара. Отговорите, които са получени от П. Зарова - [населено място]и М. Колева - [населено място] са напълно идентични и то в тяхната цялост, като оформление, изписване и съдържание. Единствената разлика между двете писма е името на подателя и подписа. В тях категорично е посочено, че невярната информация е разпространявана на три дентални изложения: Софийска дентална седмица, проведена в края на месец септември, Дентално изложение в Пловдив - месец октомври на 2015 г. и Медикус Денто Галения - месец май на 2016 г. Не може да не направят впечатление и още два напълно идентични елемента, съдържащите се в двете писма: първият са отрицателните и изцяло недобронамерени негативни характеристики на професионалната квалификация на д-р Лазаревски и д-р Ариф. Вторият е преценката на значението, което оказва разпространяването на неверни сведения и искането към КЗК да наложи съответните санкции. Третото писмо е представено от Д. Шарланов. Единствената му разлика се състои в това, че в него се сочат само първите две изложения и не се съдържат недобронамерените квалификации на Лазаревски и Ариф. Никой от останалите специалисти от представения от Ралев Дентал списък не е отговорил на писмата на КЗК с искане за предоставяне на информация. След събиране на всички посочени и поискани доказателства от Ралев Дентал, комисията е провела откритото си заседание и е постановила своето решение. В него специално е обсъдила качеството и характера на получените три писма от П. Зарова, М. Колева и Д. Шарланов. Изложила е подробно съображения относно тяхната достоверност и възможност за манипулиране на съдържанието. Направила е напълно обоснован, убедителен и верен краен извод, че информацията в тях не следва да се приема, като надеждно доказателство за установяване разпространението на неверни сведения от представители на Медикалпарк и лекарите Ариф и Лазаревски. По отношение на четвъртото писмо правилно е съобразила, че няма надеждни доказателства за идентификация на представилото се по телефона лице с ответната фирма. По тези съображения е установила липса на нарушение от трите ответни страни по чл. 30 ЗЗК. Така извършеният анализ на всички правни действия на КЗК, показва, че при провеждане на административното производство тя е съдействала по всички нормативно допустими начини на заявителя да отстрани непълнотата и недостатъците в искането си. Напътствала го е неколкократно за необходимите действия по уточняване на позицията му и попълване на преписката със съответните доказателства. Упражнила е правомощията си по чл. 45 ЗЗК да събере всички посочени от страните доказателства. В решението си ги е надлежно обсъдила и е мотивирала вътрешното си убеждение, да не приеме за достоверна информацията, съдържаща се в трите писма. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на процесуалните правила е напълно необоснован. Процесното административно производство е образувано в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК и доказателствената тежест за установяване на твърдяните от заявителя нарушения, респективно оборването им от ответната фирма, се носи от всяка една от съответните страни. Задължение на комисията е да обезпечи реалното осъществяване на техните права, като по своя преценка събере и допълнителни доказателства от значение за решаването на възникналия спор за наличие/липса на антиконкурентно поведение. Провеждането на доказателствената фаза е в пределите на оперативната й самостоятелност, очертана от правилата на съответната глава от закона. В тях никъде не е предвидено задължение, при приемане на дадена информация за недостоверна, да се снемат устни или писмени обяснения от предоставилите я лица. Поради това мотивите на съда за неспазване на правилото на чл. 45, т. 2 ЗЗК несъответстват на закона. Всички данни по преписката сочат и на липса на нарушения на общите правила в административното производство, отразени в чл. 35 и чл. 36 АПК. Напълно необоснован е и изводът на първоинстанционния съд за опровергаване на правните изводи на КЗК от събраните пред него гласни доказателства. На първо място той не е съобразил едно от основните обстоятелства по преписката, а именно - съществената промяна в позицията и твърденията на Ралев дентал за начина и мястото, където според него дистрибуторите на Медикалпарк и двамата лекари са разпространявали неверните сведения - в цялото административно производство, заявителят е твърдял, че това е ставало чрез посещения на денталните специалисти, посочени в нарочния списък. За първи път пред съда е започнал да твърди и да доказва, че това е станало на трите дентални изложения. На второ място, което е и по-съществено, в мотивите на решението липсва адекватен анализ на техните показания. Без какъвто и да бил коментар, е оставено изключително противоречивото твърдение на свидетелката М. Колева, обобщено в едно изречение. На въпрос на адвокат Петров - процесуален представител на ответното дружество "Това сведение (става въпрос за писмото пред КЗК) вие ли го написахте или ви го дадоха готово?", тя е отговорила "Сведението ми е дадено, като го написах с помощта на адвокат". В това единствено изречение се съдържа толкова съществено противоречие, че е немислим изводът на съда за "еднозначно" потвърждаване разпространяването на описаните сведения. Съществени противоречия се наблюдават и в показанията на св. П. Зарова, която първоначално няма спомен да е давала информация пред КЗК, а впоследствие си припомня. При това твърди, че сама е написала текста, без да го съгласува с М. Колева и Д. Шарланов. Това изявление напълно се опровергава от пълната идентичност между писмото, подписано от нея и това, подписано от М. Колева, на която то от една страна е било дадено и едновременно с това от друга страна, тя го е написала с помощта на адвокат. Подобни показания на двете свидетелки не само, че не говорят за еднозначност, но напълно подкрепят правните изводи на КЗК за недостоверност на предоставената от тях информация. По отношение на показанията на другите двама разпитани свидетели, съдът не е съобразил факта, че свидетелят Н. Ситнов единствено е посочил обстоятелството, че е бил посетен от д-р Лазаревски и д-р Ариф, които са му казали, че стават официални представители на Neobiotech. В нито един момент от разпита пред съда, свидетелят не е споменавал за съобщавани пред него обстоятелства във връзка с вноса от страна на Ралев дентал и Медикалпарк. Поради това показанията на този свидетел по никакъв начин не засягат приетата за установена фактическа обстановка от КЗК. Що се касае до четвъртия свидетел - И. Костов, то той не е посочен от заявителя в писмото му от 25.07.2016 г. като дентален лекар, пред който дистрибутори на ответната фирма и физическите лица-ответници са разпространявали неверни твърдения. Той работи, като помощник-управител в същия център във Видин, на който управител е П. Зарова. Неговите показания са лишени от конкретика. Едва след зададени въпроси от представителите на ответниците, той е посочил, че на изложението в панаирната палата в град Пловдив през 2015 г. д-р Лазаревски и д-р Ариф са му съобщили, че са станали единствени представители на Neobiotech. Във връзка с твърдяното присъствие на свидетелите и на ответниците физически лица на трите дентални изложения (конкретизирани по име, място и време на провеждане), те са представили три удостоверения от организаторите им. При частичното им обсъждане, първоинстанционният съд е подходил изключително формално. При това е боравил и с вероятности и напълно необосновани предположения. Това е рефлектирало върху неправилността на изводите за еднозначно доказано от свидетелите разпространяване на тези изложения на заблуждаващи твърдения за Ралев дентал. Първото удостоверение е издадено от "Асоциация София Дентал Мийтинг", като организатор/администратор на конгреса Софийска дентална среща в периода от 01-04.10.2015 г. Тя е посочена ясно в трите писма от М. Колева, П. Зарова и Д. Шарланов, като проведена в края на месец септември, така че става въпрос за едно и също мероприятие, което по същността си не е само изложение, а конгрес. Категорични са данните в удостоверението, че правото на достъп до залите, в които се провеждат лекциите, курсовете и семинарите и до останалите услуги, става срещу задължителна регистрация и заплащане на конгресна такса. За достъпа до залите е необходимо изготвяне на бадж със снимка и представяне на документ за самоличност. Същите правила от администратора на проявата са изрично отразени и в Общите условия за регистрация и достъп до събитията, публикувани на официалния сайт на "Асоциация София Дентал Мийтинг". Ответните физически лица, М. Колева, П. Зарова и И. Костов не са се регистрирали и не са заплатили такса. Н. Ситнов е направил онлайн регистрация, но не е заплатил таксата за участие в събитието, която е задължителна за осигуряване на достъп. Поради това направените изводи от първоинстанционния съд, че организаторите на срещите не могат да индивидуализират и регистрират всички посетители, са напълно необосновани. Данните в това удостоверение напълно опровергават информацията, предоставена писмено пред КЗК и свидетелските показания, дадени в съдебно заседание на 9.10.2018 г. Последните се опровергават и от удостоверението, издадено от "Международен Пловдивски панаир" АД, като организатор на събитието "Медикус, Денто, Галена", проведено от 22.10. до 24.10.2015 г. В него също е отразено, че лицата не са регистрирани за участие в събитието. Правилата и условията за онлайн регистрация, привилегиите, които тя предоставя и самата бланка, също се откриват на официалния сайт на организатора. Справка в него показва, че през 2016 г. събитието е организирано само есента от 19 до 22.10.2016 г. Това на свой ред опровергава писмената информация, предоставена от М. Колева и П. Зарова, които сочат проведена среща Медикус, Денто, Галения през месец май на 2016 г. Опровергаването с надлежни писмени доказателства на две от трите твърдения на двете свидетелки, прибавени към пълната идентичност на отговорите, предоставени на КЗК, потвърждава нейните изводи за липса на достоверност. Като е приел обратното и то без да извърши дължимия анализ на всички доказателства и напълно игнорирайки сведенията в удостоверенията, съдът неправилно е приел, че са налице достатъчно данни за извършени нарушения на забраната по чл. 30 ЗЗК от Медикълпарк, С. Ариф и А. Лазаревски. Решението, с което е отменил съответните части от акта на КЗК и е върнал преписката за ново произнасяне при изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, е неправилно и подлежи на отмяна. Едновременно с това следва да се отхвърли, като неоснователна подадената жалба от Ралев Дентал и в тези й части. Искания за присъждане на разноски пред настоящата инстанция са направени от "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф, А. Лазаревски - тримата чрез адвокат Петров, представил и списък с разноските и Комисия за защита на конкуренцията. С оглед изхода на делото, те са основателни. На КЗК се дължат 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, а на търговското дружество доказаните 500 лева - заплатена държавна такса и 850 лева - адвокатско възнаграждение за касационното производство. На двете физически лица се дължат само по 500 лева - заплатена държавна такса Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия