Решение № 1188 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2015 г.

Решение № 1188 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Р., подадена чрез пълномощник адв. П. Г., против решение № 4927 от 10.07.2015 г. по адм. дело № 3259/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 27 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-58 от 16.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лв. Излагат се доводи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излага, че в производството пред съда не са събрани доказателства, че решението на КЕВР е изпълнено в частта по т. 3 и т. 4, поради което представя пред касационната инстанция нови доказателства. Излага, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че решението на КЕВР в частта по т. 1 и т. 2 е незаконосъобразно, поради това, че са смесени понятията " абонатен номер" и "партиден номер". Излага, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 39, т. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Твърди, че е изпълнил т. 5 от решението на КЕВР по задължението си по чл. 57, ал. 1 от утвърдените от КЕВР Общи условия за предоставяне на В и К услуги. Иска, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу решението на КЕВР, както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Н. И., с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Излага, че е правилен изводът на съда, че обжалваното решение е издадено при спазване на административно производствените правила, в съответствие с правомощието на ДКЕВР разписано в чл. 10, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 7 ЗЕ и чл. 144 до 149 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, като при извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становища от "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Р., събрани са относимите доказателства, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви. Излага, че от доказателствата по делото е видно, че при извършената проверка на дейността на обществения доставчик е установен неправилен подход при откриване на партиди, които се свързват с броя на измервателните уреди в имота, а не с конкретния имот не само по отношение имотите на жалбоподателя М., но и по отношение на други потребители в района. Смята за правилен изводът на съда, че ВиК операторът не е съобразил изискването на чл. 57 от ОУ и че в един имот може да са инсталирани повече измервателни уреди за измерване на изразходваната вода, но партидата следва да е една, тъй като същата се открива за имот, а не за измервателен уред. Излага, че е правилен и изводът, че е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 23, ал. 5, т. 1 от ОУ относно служебно изчисляване на консумираната вода при констатирани неизправни водомери, като указанията на комисията са за приложението на чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 4927 от 10.07.2015 г. по адм. дело № 3259/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 27 състав, е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Р., срещу решение № Ж-58 от 16.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега Комисия за енергийно и водно регулиране) и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лв. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, в съответната форма, при спазване на установените процесуални правила чл. 22, ал. 7 от ЗЕ и чл. 144 - 149 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Съдът е приел, че са законосъобразни изводите на КЕВР, че В и К операторът не е съобразил изискването на чл. 57 от ОУ, като за всеки водомер от имотите на потребителя са открити индивидуални партиди, а е следвало да издаде един партиден номер за имота. Приел е за законосъобразен изводът на КЕВР, че в случая В и К операторът е означил с "партида/партиден номер" конкретния измервателен уред, като въвежда допълнително понятието "абонатен номер", а не конкретния имот, поради което операторът е допуснал нарушение на Общите условия и НЛДЕ. Съдът е приел, че дадените указания от КЕВР са в съответствие с правилното прилагане на чл. 39, ал. 5 от НЛДЕ, както и по чл. 23, ал. 5 от ОУ относно служебното начисляване на консумацията на вода. Въз основа на изложеното съдът е приел, че КЕВР е издала законосъобразно решение. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, чл. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) по жалби на ползвател на вода относно отказ на В и К операторът да отчита изразходваната вода на водомери в имоти ап. ... и ап. .... Обективно съдът е установил, че при извършена проверка от регулаторния орган е констатирано, че на името на Е. М. има открити четири партиди /№ 431175 и № 431177 - за водомерите за студена вода и № 431176 и № 431178 - за водомерите за топла вода/ на адреса на жилището му в гр. Р., ап. ..., както и че на негово име са открити и две партиди /№ 431173 и № 431174 - за водомерите за студена и за топла вода/ на адреса на жилището му в гр. Р., ап. .... В тази връзка комисията е изискала информация от В и К оператора на какво правно основание е открил партида за всеки монтиран измервателен уред в един имот. Установено е също, че на 15.09.2011 г. В и К операторът е констатирал липса на пломби на холендрите на водомерите за студена вода по партиди № 431175 и № 431177 /ап. .../, поради което водопотреблението е определяно, като към реално отчитаното количество по изправните водомери за топла вода е прибавяно служебно начислено количество по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от гр. Р. Отразено е, че на 11.09.2013 г. В и К операторът е поставил липсващите пломби, за което са съставени протоколи със записани показания на водомерите и номерата на поставените пломби, както и на 16.09.2013 г. в ап. ... са извършени реални отчети на водомерите за топла и студена вода, но поради несвоевременно представяне на протоколите от пломбирането, инкасаторът е продължил да начислява служебна консумация. Регулаторът е изискал обяснения от обществения доставчик защо извършва реални отчети по изправните водомери за топла вода, а за водомерите без пластмасови пломби прилага чл. 23, ал. 5 от ОУ. След получени отговори от оператора регулаторният орган е приел, че В и К операторът неправилно прилага чл. 57 от ОУ, като свързва откриването на партида с измервателен уред /водомер/, а не с имота на потребителя, както и неправилно изчислява потреблението на вода за имота /ап. .../, тъй като не е следвало да взема предвид показанията на изправните водомери, а да начисли служебна консумация за целия имот на база брой потребители, а също така от 16.09.2013 г., на която дата са съставени протоколите за поставяне на липсващи пломби на водомерите за студена вода в ап. ..., В и К операторът е следвало да въведе показанията на тези водомери в системата за отчитане и фактуриране на консумираната вода в имота. Въз основа на извършено проучване, събраните доказателства и изготвен доклад на гл. директор на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове", преписката е внесена за разглеждане от комисията на закрито заседание, който е възприето с процесното решение на ДКЕВР (сега КЕВР). С решението, на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ, ДЕКВР (КЕВР) е дала задължителни указания на "В и К" ООД Р.: 1. Да открие една партида на името на г-н Манчев за ап. ..., съгласно чл. 57 от Общите условия, по която да се отчитат показанията на четирите измервателни уреда; 2. Да открие една партида на името на г-н М. за ап. ..., съгласно чл. 57 от Общите условия, по която да се отчитат показанията на двата измервателни уреда; 3. Да преизчисли формираното задължение за консумирана вода на г-н М. за ап. ..., за целия имот съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия и чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за периода от 15.03.2013 г. до 16.09.2013 г.; 4. Да преизчисли формираното задължение за консумирана вода на г-н Манчев за ап. ... за периода от 16.09.2013 г. до 16.04.2014 г. съобразно реалните показания на измервателните уреди в имота; 5. Да предприеме действия за идентифициране на всички потребители в обслужваната територия, на които са открити по две и повече партиди за един имот, като представи в ДКЕВР график за поетапното им закриване и откриване на нови партиди за съответните имоти. Срок за предоставяне на информация 30.09.2014 г.; 6. В случаите, когато В и К операторът прилага разпоредбите на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, начисленото количество вода, въз основа на брой обитатели, следва да бъде за целия имот, независимо от броя на индивидуалните водомери в имота; 7. Да представи в ДКЕВР писмена информация за предприетите действия по т. 1, 2, 3 и 4 в срок до 31.07.2014 г. Видно от мотивите в оспореното решение съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, като обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби и е приел, че дадените указания са в съответствие с чл. 23, ал. 5, чл. 57 от Общите условия и чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4. По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение и допуснати процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Неоснователни са възраженията на касатора, че в производството пред съда не са събрани доказателства, че решението на КЕВР е изпълнено в частта по т. 3 и т. 4, което обуславя и отмяната му, в която връзка представя пред касационната инстанция нови доказателства. От фактическа страна не се спори относно констатациите при извършената проверка от регулаторния орган откритите инсталирани водомери и открити партиди на ползвателите на ап. ... и ап. ..., както и начина на отчитане на консумираната вода. С т. 3 са дадени указания на жалбоподателя да преизчисли формираното задължение за консумирана вода на г-н М. за ап. ..., за целия имот съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия и чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за периода от 15.03.2013 г. до 16.09.2013 г., а с т. 4. да преизчисли формираното задължение за консумирана вода на ап. ... за периода от 16.09.2013 г. до 16.04.2014 г. съобразно реалните показания на измервателните уреди в имота. Безспорно е установено в производството, че за процесния период /15.03.2013-16.09.2013 г./, през който студените водомери са били без пластмасови пломби, дружеството е изчислявало консумацията за имота, като е отчитало показанията на топлите водомери, а е начислявало служебна консумация за студените. Установено е, че на 16.09.2013 г. водомерите за студена вода вече са били пломбирани, за което са представени съответните протоколи, но въпреки това В и К операторът е продължил да начислява служебна консумация за тези водомери. Към 16.04.2014 г. не е бил извършен реален отчет на измервателните уреди за целия период, а реалното отчитане е започнало от периода 19.03.2014-16.04.2014 г., поради и което за периода от 16.09.2013 г. до 19.03.2014 г. е отчитана служебна консумация. В съответствие с чл. 23, ал. 5 от ОУ при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на министъра на регионалното развитие и благоустройството в тези случаи се начислява служебна консумация за целия имот, а не само за неизправните водомери, като служебно начислената консумация се определя според броя на обитателите в имота, а не според броя на неизправните водомери. С касационната жалба се твърди, че с писмо изх. № ИОП/СД-2078 от 27.03.2015 г. е уведомило ДКЕВР относно изпълнение на указанията по т. 3 и т. 4. Обжалваното решение № Ж-58 на ДКЕВР е постановено на 16.07.2014 г. преди уведомителното писмо на жалбоподателя, като дадените указания са съответни на констатациите за нарушено отчитане на изразходваната питейна вода в обекта на потребителя. Последващото изпълнение на указанията и правилното отчитане на изразходваната вода, не може да обуслови незаконосъобразност на решението на регулаторния орган, респ. неправилност на решението на административния съд. Отделно от това е неоснователен доводът на касатора, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4. Приложението на разпоредбата е обусловено от това, че на г-н М. са били открити четири партиди /№ 431175 и № 431177 - за водомерите за студена вода и № 431176 и № 431178 - за водомерите за топла вода/ в ап. ..., както и две партиди /№ 431173 и № 431174 - за водомерите за студена и за топла вода/ за ап. ..., което е в нарушение на Г. осма, Раздел първи "Откриване на партида", чл. 57, ал. 1, т. 2 от Общите условия, с който е предвиден редът за откриване на партида, съгласно която потребителите - физически лица се идентифицират със съответните идентификационни данни, сред които трите имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за самоличност, адрес на обслужвания имот, документ, удостоверяващ правото му на ползване или писмена декларация-съгласие по чл. 2, ал. 3, а съгласно ал. 3 В и К операторът открива партида с потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец и представяне на документи, съдържащи данни за идентификационните белези по ал. 1. В случая В и К операторът е нарушил нормативните изисквания за откриване на партида с идентифициране на конкретен потребител, който ползва В и К услуги в определен имот, като в един имот са инсталирани повече от един измервателни уреда за измерване на изразходваната вода, но не е отчитана на една партида, а за всеки измервателен уред. Отделно от това В и К операторът е означил с "партида/партиден номер" конкретния измервателен уред, както и е въвел допълнително понятието "абонатен номер", какъвто не е регламентиран в ОУ, поради и което откриването на индивидуални партиди за всеки монтиран водомер е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ОУ и В и К операторът продължил да отчита и фактурира консумация за всеки водомер, а води целия имот като един абонатен номер, а отделните водомери обозначава с отделни номера на карнети и страници, както и е запазил отделните партиди за всеки измервателен уред, макар и под друго наименование. В тази връзка обективно и в съответствие с нормативните изисквания регулаторният орган е дал съответните указания по т. 5 от решението, след като е установен неправилен подход при откриването на партиди, които се свързват с броя на измервателните уреди в имота, а не с конкретния имот. Административният съд обосновано въз основа на установените фактически обстоятелства е извел законосъобразни изводи за допуснати нарушения от В и К оператора по чл. 23, ал. 5, чл. 57, ал. 1, т. 2 от ОУ и чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради и което в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР (КЕВР) е дала задължителни указания за отстраняването им. Последващото изпълнение на дадените указания от страна на В и К оператора не е основание за отмяна на решението на ДКЕВР (КЕВР). Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателя "Водоснабдяване и канализация" ООД да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 300,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение