Решение № 4359 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2017 г.

Решение № 4359 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. И., от гр. С. против решение № 946/17.02.2017 г. по адм. дело № 9563/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ С. - град, чрез юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 946/17.02.2017 г. по адм. дело № 9563/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Р. Б. И., от гр. С. срещу решение № 1040 - 21 - 244/29.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град. А. съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Б. Т. И., наследодател на жалбоподателя, е починал на 4.01.2016 г. около 17,00 часа след като запалил паркирания си на паркинга пред сградата на работодателя си "ПСТ Г." ЕАД лек автомобил в резултат на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Доводите на касатора, че нетравматичното увреждане, предизвикало смъртта на неговия наследодател може да се квалифицира по чл. 55, ал. 2 КСО и злополуката да се приеме за трудова са неоснователни. С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО са уредени три специални състава на внезапно увреждане на здравето, които се приравняват на трудова злополука и това са случаите когато злополуката е станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Фактите по спора сочат, че са налице основания от посочените по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, но предвид установеното нетравматично увреждане на здравето разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е обусловено от акта на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността (чл. 60, ал. 2 КСО). Медицинската експертиза не е установила дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапното нетравматично увреждане. Липсва медицинска документация, установяваща причината за настъпилата смърт, няма данни да е била извършена аутопсия. С ЕР на ТЕЛК № 0682/095/06.07.2016 г. не е призната причинна връзка между злополуката и настъпилата смърт на лицето Б. Т. И.. Експертното решение не е обжалвано и като влязло в законна сила е задължително за страните по спора. Административен съд С. - град законосъобразно е приел, че органът по чл. 60, ал. 1 КСО е обвързан от преюдициалния въпрос, разрешен от органите на експертизата на работоспособността и при непризната причинна връзка между злополуката и настъпилата смърт на Б. Т. И. правилно е приел, че не са налице материалноправните основания за квалифициране на нетравматичното увреждане по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение