Решение № 3138 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас чрез юрисконсулт Е. Йорданова против Решение 298/22.03.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 57/2023 г., в частта, с която се отменя Заповед за налагане на санкции РД-25-1924/29.12.2022 г. в частта по т. 4 от нея, издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено в посочените части. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касационната жалба Многопрофилна болница за активно лечение - д-р Маджуров ООД не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване в посочените части от съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С Решение 298/22.03.2023 г. по адм. дело 57/2023 г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на МБАЛ д-р Маджуров ООД, против Заповед РД-25-1924/29.12.2022 г. на директора на РЗОК - Бургас в частта по т. 1, 2 и 3 и е отменил Заповед РД-25-1924/29.12.2022 г. на директора на РЗОК - Бургас в частта по т.4. С решението съдът е осъдил страните да заплатят съдебни разноски. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Национална здравноосигурителна каса, действаща чрез директора на РЗОК - Бургас в качеството си на възложител, е сключила индивидуален договор 021158/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК с МБАЛ д-р Маджуров ООД в качеството му на изпълнител. Във връзка с осъществен текущ контрол по изпълнение на изискванията на Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. и на Закона за здравното осигуряване, по реда на чл. 72 ЗЗО е била назначена проверка на лечебното заведение, като за целта е била издадена Заповед РД-25-1416/10.10.2022 г. на директора на РЗОК Бургас. Резултатите от проверката са били обективирани в протокол 1269/11.11.2022 г., който е бил връчен на представител на лечебното заведение. Установява се от описаните фактически основания в протокола, послужили и като такива за издаване на оспорената пред съда заповед, че по т. 4 е посочено констатираното неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ М. Георгиев, хоспитализиран в лечебното заведение за периода от 09.08.2022 г. до 15.08.2022 г., с ИЗ 1780 по КП [номер] [заличен текст] , на сумата от 300 лева за подобрени битови условия. Съгласно квитанция към приходен касов ордер 9000005198/15.08.2022 г. и документ 5 (декларация за информираност по отношение източника на плащане), пациентът платил сума в размер на 300 лв. която била за 6 дни по 50 лева. Според ценоразписа на лечебното заведение, заявената от пациента допълнително услуга Подобрени битови условия е била в размер от 50 лв. на ден. Към ИЗ 1780 били приложени подписани заявление - декларация и заявление за допълнително поискани услуги, в които с машинен текст са изброени предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги и съответните цени за тях. Според проверяващите приложените документи не удостоверявали писмен избор на допълнително поискани услуги от страна на пациента. В ценоразписа на лечебното заведение допълнителната услуга Самостоятелна стая се предлагала в размер на 150 лв. на ден. Сумата от 300 лв. била неправомерно изискана. Органът е посочил, че е нарушен чл. 55, ал. 2, т.3 и т.7 ЗЗО, чл.30, т.5 вр. с чл.344, ал. 1, т.1 и чл.350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Във възражението си лечебното заведение посочва, че действително цената на услугата Самостоятелна стая е 150 лв. на ден, но нямало пречка, след като е налично заявление - декларация и заявление за допълнително поискани услуги, да предостави на пациента услугата включваща подобрените битови условия, като го таксува на по-ниска цена от обявената - 50 лв. на ден. Изтъкнато е, че не е извършено плащане над обявената в ценоразписа цена. По повод постъпилото възражение, директорът на РЗОК - Бургас е сезирал председателя на БЛС - Бургас с искане за определяне на членове за арбитражна комисия. По делото няма данни за сформиране на арбитражна комисия. Проверяващите изготвили доклад до директора на РЗОК - Бургас, с който предложили за всяко от установените нарушения, на лечебното заведение да бъде наложена санкция в размер на 200 лв. Така, на лечебното заведение с обжалваната заповед по т. 4, на основание чл.74, ал.4 ЗЗО и чл.423, ал.3 и чл.432, ал.5 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г., директорът на РЗОК - Бургас наложил санкция в размер на 200 лева. С решението си административният съд приел, че пациентът е бил запознат с ценоразписа на допълнително предлаганите услуги в лечебното заведение и ги е избрал да ги ползва, в случая за подобрени битови условия в отделение Педиатрия - по 50 лева за 6 дни или общо сумата от 300 лева. По тези съображения съдът е достигнал до извод, че не са налице сочените в обжалваната заповед правни основания за налагане на финансова санкция на МБАЛ д-р Маджуров ООД. Решението е валидно и допустимо, но в обжалваните части е неправилно. При извършената от касационната инстанция проверка и при съобразяване с приложимите правни норми се достига до извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В случая първоинстанционният съд е събрал и обсъдил в тяхната съвкупност относимите доказателства, като е изяснил фактическите обстоятелства по спора, но е тълкувал същите в противоречие с относимите материалноправни норми на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г. Съгласно предвиденото в чл. 30, т. 5 НРД МД 2020-2022 г. е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури (АПр), клинични процедури (КПр), в които изрично е посочено. В разпоредбата на чл. 24а, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата е регламентиран редът, по който се предоставят тези услуги от лечебното заведение. Пациентът следва писмено да заяви услугата/услугите, които желае да ползва, като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Съобразно съдържанието на цитираните по-горе разпоредби следва извод, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите, по време на престоя им в дадено лечебно заведение, само за изрично посочените в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ допълнителни услуги, при това само за тези, за които пациентът изрично е направил информиран избор. От първоинстанционното съдебно решение е видно, че съдът е приел, че заплатената цена от ЗОЛ в размер на 300 лева е в резултат на попълнена от него декларация, в която е обективирана волята му да поиска допълнителна услуга. Видно обаче от декларацията същата е бланкетна, в нея са напечатани и изброени всички предлагани от лечебното заведение медицински услуги и съответните цени за тях. В ценоразписа на лечебното заведение е посочено, че услугата Подобрени битови условия не се предлага като самостоятелна услуга за всички стаи, а се предлага при наличие на свободни стаи, предоставящи по-добри битови условия от другите т.е. единствено за самостоятелни стаи в цената, на които се включват всички подобрени битови условия. А както е видно, пациентът не е пожелал да ползва услуга самостоятелна стая и такъв избор от негова страна не е направен. Следователно, услугата, каквато е била ползвана от ЗОЛ, не се предвижда и този извод следва от разписаното в нормата на чл. 24а, ал. 2 от Наредбата. Според последно цитираната норма лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор, т.е. само като част от услугата самостоятелна стая, в цената на която се включва цената на подобрените битови условия. Ето защо изисканото от пациента доплащане не е съобразено с условията, при които лечебните заведения могат да искат такова. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че процесното лечебно заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано по т. 4 от процесната заповед. Като е извел различен правен извод Административен съд Бургас е постановил своя съдебен акт при допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на същия. Предвид изясняване на спора от фактическа страна, след отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на МБАЛ д-р Маджуров ООД, против Заповед РД-25-1924/29.12.2022 г. на директора на РЗОК - Бургас в частта по т.4 следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се присъждат направените разноски за касационната инстанция, а именно 200 лева за заплатена държавна такса за касационно оспорване, както и сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение