Решение № 13569 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Т., подадена чрез адв. Н. Кирчев, срещу Решение 687/27.02.2024 г., постановено по административно дело 661/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост изразявяща се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Велико Търново, чрез гл.юрисконсулт М. Василева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, с което моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на евентуално възнаграждение на касатора за първата инстанция и прекомерност за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на М. Г. Т. от [населено място] против Решение 1012-04-56#17/04.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане 2113-04-103#31/22.06.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Присъдените са разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят и жалбоподател в съдебното производство М. Г. Т. от [населено място] има зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 13 години, 6 месеца и 23 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 22 години 03 месеца и 23 дни. Посочено е че лицето има изискуемата по чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст и събира сбор от осигурителен стаж и възраст 100, но няма необходимия осигурителен стаж от втора категория труд 15 години. Пенсионните органи са мотивирали актовете си с отбелязванията в трудовата книжка на лицето, че в спорния времеви интервал Т. е работил като шофьор в Унимаш АД, гр. Дебелец, като от 15.03.1988 г. до 30.06.1989 г. е управлявал пътн. автомобил Чавдар ВТА 78-83 , от 01.07.1989 г. до 31.12.1989 г. пътн. автом. Чавдар , от 01.01.1990 г. до 31.08.1991 г. тов. автом. ІІ кв. ст. и от 01.09.1991 г. до 31.07.1995 г. товарен автомобил до 25 т. ІІ кв. ст. . От справката на ОД на МВР Велико Търново е установено, че единственият товарен автомобил с товароподемност над 12 тона е Шкода МТ 4 , рег. ВТ 0979 К с дата на първа регистрация 10.12.1992 г. В хода на проверката на Пловдив тех парк АД, извършена в ТП на НОИ Пловдив, са констатирани данни за Т. в разплащателните ведомости за периода 01.02.1990 г. 31.12.1994 г., но без посочена длъжност, а само професионален код. Направен е извод, че стажът на Т. като шофьор на пътнически автобус за времето от 15.03.1988 г. до 31.01.1990 г. не попада в хипотезата на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), поради което не се ползва от преференциалния режим при пенсиониране. Изложени са мотиви, че дори безусловно да се приеме, че за времето 01.02.1990 г. 31.07.1995 г. жалбоподателят е полагал труд като шофьор на товарен автомобил, в Унимаш АД е имало само един такъв с товароподемност над 12 тона и поради липсата на данни за конкретното превозно средство, управлявано от Т., не можело да се приеме, че управляваният от него автомобил е бил именно този. Посочено е още, че обозначаването на длъжността като шофьор на товарен автомобил до 25 тона не означава непременно, че автомобилът е над 12 тона, доколкото определя горната граница, а не долната такава, а съгласно чл. 53а от ПККТП именно минималният размер на товароносимостта бил определящ за зачитането или незачитането на труда от втора категория. Поради липсата на една от кумулативните предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, е направен извод за неоснователност на заявлението. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на жалбоподателя да докаже благоприятните за него факти. В съдебно заседание на 06.12.2023 г. съдът повторно е указал на жалбоподателя, че съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява само с документи и/или чрез техническа експертиза в рамките на съдебното производство, които в случая да установят управляваните конкретни автомобили от жалбоподателя за процесния период и тяхната товароподемност. Искания за назначаване на експертиза не са правени от касатора, като същия е поискал само разпит на свидетели. Съгласно т. 53а от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. От приобщените към административната преписка документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС се установява, че жалбоподателят през спорните периоди е заемал длъжността шофьор на пътн. автомобил Чавдар , на тов. автом. ІІ кв. ст. и от 01.09.1991 г. до 31.07.1995 г. шофьор на товарен автомобил до 25 т. , които правилно е прието от първоинстанционния съд, че не обосновават наличието на хипотезата по т. 53а ПКТП (отм.). Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно условията на труд, респ. съдържанието на изпълняваните трудови функции е възложена на оспорващия. Жалбоподателят не представя документи, от които пенсионният орган да може да направи преценка за вредността и тежестта на полагания от него труд или за категоризирането му. По отношение приложението на чл. 53а ПКТП (отм.), следва да бъде съобразено, че дефиниция на понятието "товароподемност" е установена в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, като съгласно § 1, т. 36 от ДР на ППЗДвП, "товароносимост" е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. При преценка на събраните по делото доказателства не се установява нито конкретният автомобил, управляван от жалбоподателя, нито неговата товароносимост/товароподемност. В разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето няма никакви данни относно вида и/или товароподемността на превозното средство, което е управлявал жалбоподателят. Наведеното от касационния жалбоподател възражение относно незадълбочено обсъждане от първоинстанционния съд на отразения в трудовата книжка стаж касаещ шофьор на товарен автомобил до 25 тона е неоснователно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, съобразно който посредством извършеното вписване не се установява конкретния тонаж на управлявания от жалбоподателя автомобил, доколкото същият може и да е бил 5, 15 или 20 тона и други до 25. По делото не са представени доказателства в съответствие с чл. 40, ал. 1 НПОС, удостоверяващи, че касаторът е бил назначен и е работил при този осигурител като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Видно от предоставените в административното производство писмени доказателства относно характеристиките на модела МПС, притежавани от осигурителя на касатора, се установява, същия е притежавал МПС, чиято товароподемност надвишава 12 т.. В случая недоказано остава същественото обстоятелство дали установения товарен автомобил е бил управляван от жалбоподателя. В рамките на съдебното производство не се представени писмени доказателства (заповеди за назначаване и преназначаване, или допълнителни споразумения, заповеди за възлагане превоз, или пътни листове и товарителници и изобщо каквито и да било документи в тази връзка), които да сочат, че оспорващият е управлявал цитираното в справката МПС, собственост на горепосочения осигурител. С разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е налице забрана да се установяват с гласни доказателства вида, марката, модела и товароносимостта на управлявания от жалбоподателя автомобил и административният съд законосъобразно не е ценил събраните такива в тази насока. Административният съд е обсъдил показанията на разпитаната свидетелка, но в крайна сметка не ги е кредитирал за установяване обстоятелството какъв автомобил е управлявал касатора. Действително първоинстанционния съд не е обсъдил представените по административната преписка копия на фишове за изплатени трудови възнаграждения на М. Т. в процесния период, в които е посочен номера на упражняваната от него професия. Този номер е достатъчен за да се установи длъжността, на която е бил назначен касатора, а не както е приел административния орган, че липсва отразена длъжност. Според посоченото в тези документи номерът на длъжността, която е заемал касатора 101021039, съответства на номер 10000 21039 от Класификатора на длъжностните наименования, утвърден със Заповед 109 от 12.08.1991 г. на министъра на труда и социалните грижи, в сила от 1.07.1991 г. (отм.), касаещ шофьори на товарен, вкл. специален автомобил до 25 тона. Тази длъжност е отразена и в трудовата книжка на касатора. Доколкото обаче по делото не е установено, че управлявания от касатора автомобил е бил над 12 тона товароподемност, то този пропуск на съда не е довел до необоснованост на постановения съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. От страна на ответника своевременно е направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ Велико Търново съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,