Решение № 14299 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2014 г.

Решение № 14299 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Бисер Николов Манолов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в Бобов дол против решение № 239 от 26.11.2013 г., постановено по адм. д. № 69/2013 г. на Административен съд - Кюстендил. Решението се обжалва в частта, с която искът на касационния жалбоподател, предявен на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на правото му на кореспонденция и тайната на кореспонденцията от страна на администрацията в затвора, изразяващи се в в проверката на компакт дискове, донесени му на свиждания, проведени на 27.11.2010 г., на 25.12.2010 г., на 22.01.2011 г. и на 16.10.2011 г., както и по повод нарушаване поверителността на телефонните му разговори, общо в размер на 9000 лв., както и в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по повод незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора, изразяващи се във връщане на писма и документи, донесени от майка му при проведени свиждания на 26.06.2010 г., 14.11.2010 г., 26.02.2011 г. и 23.04.2011 г., частта им над уважения размер от общо 120 лв. до предявения размер от 1000 лв. всеки един от тях, както и иска за вреди по повод връщането на квитанция при свиждането на 10.07.2011 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е обжалвана решение № № 239 от 26.11.2013 г., постановено по адм. д. № 69/2013 г. на Административен съд - Кюстендил в частта, с която юридическото лице е осъдени да заплати на Бисер Николов Манолов сумата 120 /сто и двадесет/ лв. обезщетение за неимуществени вреди по повод незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора, изразяващи се във връщане на писма и документи, донесени от майка му при проведени свиждания на 26.06.2010 г., 14.11.2010 г., 26.02.2011 г. и 23.04.2011 г. Решението в тази част се обжалва като неправилно на осн. чл. 209, т. 3 от АПК, като се твръди, че длъжностните лица в затворническата администрация са действали в съответствие с нормативните си задължения по чл. 75, ал. 3 от ППЗИНЗС. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на решението на Административен съд - Кюстендил в обжалваните от касационните жалбоподатели части. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни в съдебното производство, за които съдебният акт в обжалваните от тях части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Съдебното производство пред Административен съд - Кюстендил е било образувано по предявения от Бисер Николов Манолов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ГД "ИН" за присъждане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, произтичащи от подробно изброените в решението на АС - Кюстендил действия и бездействия на затворническата администрация, които според ищеца представляват нарушение на правото му на кореспонденция и тайната на кореспонденцията. Съдът е обобщил претенциите на ищеца от фактическа страна с оглед твърдените от него в исковата молба факти и е приел, че претенцията за вреди от подслушване на телефонните му разговори с негови близки и адвокатите му не е доказана. Същата, не е била конкретизирана по време и случаи, не е било установено нарушаване поверителността на негов телефонен разговор, от което да са настъпили неимуществени вреди за ищеца, които да са в пряка причинна връзка с такова нарушаване. Според съда ищецът не установила настъпване на неимуществени вреди от това, че служителите от затворническата администрация, като са стоели близо до него при воденето на телефонни разговори с адвокатите му, са ги чували и че по този начин е нарушавана тайната им и от това е претърпял неимуществени вреди. Нарушаването на поверителността на разговорите и настъпването на вреди от него не би било доказано с изследване на обстоятелствата относно водените от ищеца разговори по телефона чрез исканата от него разпечатка от системата "Contel", тъй като чрез нея не би се установило съдържанието им и в тази връзка да се прецени степента на нарушаване на поверителността им, както и вредите, които е претърпял и е могъл да претърпи ищецът. Претенциите за вреди, свързани с компакт дискове, донесени при свиждания, съдът е обобщил като случили се на 27.11.2010 г. за 13 диска, на 25.12.2010 г. за един диск; трети случай на 22.01.2011 г. за 3 броя дискове и четвърти случай на 16.10.2011 г., когато му били донесени 10 броя дискове. Останалите дати, свързани с компакт дисковете, касаят подаването на молби за връщането им /на 30.11.2010 г., 1.12.2010 г., 28.11.2010 г./ и съответно дати на връщането им. Компакт дисковете са измежду вещите, които лишеният от свобода може да внесе и да държи при себе си, но това касае единствено музикалните /арг. списъкът, утвърден от министъра на правосъдието/, като внасянето им се допуска без предварителна молба. Съобразно цитираната по-горе заповед, във всички случаи те подлежат на проверка по описания в нея начин. Проверката на компакт дисковете е в изпълнение на заповед на заместник-началника на затвора № Л-669/28.12.2006 г., представляваща административен акт, не оспорен по предвидения в закона ред, а извършените в нейно изпълнение действия от длъжностните лица от администрацията на затвора, се считат за законосъобразни. Неблагоприятните чувства, които ищецът е изпитвал във връзка с проверка на донасяните му компакт дискове и узнаване на тяхното съдържание, не подлежат на обезщетяване като неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на тези лица. Ако са налице такива вреди, предпоставка за тяхното обезщетяване е предварителното установяване незаконосъобразността на цитираната заповед като общ административен акт по реда на обжалването му и нейната отмяна от съда по реда, предвиден в АПК. Такова искане не е предмет на разглеждане по делото, като ищецът е предявил иска си за вреди от незаконосъобразни действия, а не за вреди от незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел исковата претенция за основателна и доказана досежно случаите на връщане на личната кореспонденция, донесена от майката на ищеца при свиждания на следните дати на 26.06.2010 г., когато му е върнато писмо; за случай на 14.11.2010 г., когато били върнати множество писма, донесени от нея; по повод на случай на 26.02.2011 г., когато е върната искова молба, донесена от майка му; по повод на случай на 23.04.2011 г., когато когато са иззети документи - лична кореспонденция по повод на такъв на 10.07.2011 г., когато не му позволено получаване квитанция, донесена от майка му и касаеща изпращане на документи за ЕСПЧ от негово име. За първите четири случая съдът е посочил, че действията, с които длъжностното лице от администрацията на затвора не е разрешило предаването им на ищеца, са незаконосъобразни фактически действия, които не намират основание в материалния закон. Те са лишили ищеца от възможността своевременно да се информира за тяхното съдържание, което засяга конституционно защитеното му право на кореспонденция. От това за него са настъпили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ограничаването на кореспонденцията, макар и временно, тъй като ищецът е получил върнатите писма и документи при последващите свиждания с майка му, е предизвикало у него отрицателни чувства и емоции, които по своя характер представляват неимуществени вреди. Съдът по справедливост е определил обезщетението за всеки един от тези случаи по 30 лв. или общо 120 лв. Приема се, че спирането на квитанцията на 10.07.2011 г., за което ищецът е подал жалба вх. № 1/16-Ж-58/11.07.2011 г., /виж л. 99/ представлява незаконосъобразно действие от страна на държавния служител от надзорно-охранителния състав на затвора, но съдът е посочил, че ищецът е не претърпял неимуществени вреди от това действие. С квитанцията е удостоверено плащането на разходи по изпращане на писма от името на ищеца до ЕСПЧ, извършено от майка му. Като не му е разрешено да получи тази квитанция по време на свиждането на посочената дата, ищецът не е доказал да е претърпял реално каквито и да било неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът в тази част също е така е отхвърлен. По повод забрана за изнасяне на документи и лична кореспонденция от 13.02.2011 г. съдът е приел, че противоречи на разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ППЗИНЗС представлява незаконосъобразно действие, но само по себе си това обстоятелство не е основание за уважаване на предявените искове, тъй като ищецът не установява какви вреди е претърпял от него. Не е ясно какви са били недопуснатите за изнасяне документи и кореспонденция и по какъв начин реално се е отразило това недопускане върху ищеца. С оглед установените от съда обстоятелства относно твърдените нарушения, от които се претендират неимуществени вреди за период от време - 1.09.2007 г. до 1.09.2012 г. и наведените в двете касационни жалби - на Бисер Николов Манолов и ГД "ИН" оплаквания Върховният административен съд намира, че оспореното по реда на чл. 208 и сл. от АПК решение на Административен съд - Кюстендил е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлен искът на касационния жалбоподател против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от проверка на донесени по време на свиждане компактдискове. Проверката на вещи, които могат да бъдат предавани на лишените от свобода, в случая музикални компактдискове е предвидена в заповед със заповед № Л-669/28.12.2006 г. на заместник-началника на затвора - Бобов дол. Заповедта е издадена на основание 61 б. "а", ал. 2 от ППЗИН и е била съобразена с действащата към онзи момент законова уредба на местата за лишаване от свобода - ЗИН /отм/. съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС, в сила от 1.06.2009 г., лишените от свобода могат да получават по време на свиждане храни и предмети, които да държат при себе си. Правилно съдът е посочил в мотивите си, че заповедта не е била отменена по съответния ред и инцидентния й контрол за законосъобразност не може да се осъществи в настоящото производство. Вещите - компактдискове не са сред тези, обхванати от понятието "кореспонденция" нито по смисъла на отменения Закон за изпълнение на наказания, нито по действащия ЗИНЗС в хипотезата на на чл. 86, ал. 1, т. 3, в която е налице изрично законодателно разграничение между нея и предметите в смисъла на ал. 3 на същия текст. За тях не може да се приложи и защитата за тайната на кореспонденцията по смисъла чл. 1, § 1 от ЕКСПЧ. Предвид изложеното, решението в тази част следва дасе остави в сила. ение. Решението в частта, с която искът за присъждане на неимуществени вреди поради нарушаване на тайната на кореспонденцията в контекста на твърдение за подслушани телефонни разговори, е отхвърлен, е неправилно. За да отхвърли иска съдът е приел, че исковата претенция не е била конкретизирана по време и случаи. Също така е прието, че не е била установена поверителността на проведените телефонни разговори, както и настъпването на неимуществени вреди от това. В мотивите на решението досежно тази претенция се сочи, че ищецът не установява да са настъпили реално за него каквито и да било неимуществени вреди от това, че служителите от затворническата администрация, като са стоели близо до него при воденето на телефонни разговори с адвокатите му, са ги чували и че по този начин е нарушавана тайната им и от това е претърпял неимуществени вреди. Посочено е, че според свидетелските показания ищецът говори доста високо по телефона и свидетелят е имал възможност да чува провежданите телефонни разговори, тяхното съдържание очевидно поначало не е оставало тайно и за други лица, като няма данни ищецът да е търпял вреди от това. Решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми. Действително, ищецът не посочва точния брой на проведените в присъствие на служителите на затвора телефонни разговори, както и точните дати на провеждането им. Това обаче не освобождава съда от задължението да прецени дали, с оглед събраните доказателства, е налице установеност на обстоятелството, че в исковия период 1.09.2007 г. до 1.09.2012 г. ищецът е водил телефонни разговори в присъствието служителите на затворническата администрация и представлява ли това нарушение на тайната на кореспонденцията по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ. Видно от доказателствата по делото, по безспорен начин се установява, че ищецът Манолов през исковия период 1.09.2007 г. до 1.09.2012 г. многократно е водил телефонни разговори, въпреки че точният им брой и време на провеждане не се установяват. Безспорно също така е и обстоятелството, че при провеждането им винаги е присъствал служител на затворническата администрация. От показанията на разпитания по делегация свидетел Радков е видно, че при провеждане на телефонните разговори поне двама от служителите за затвора са стоели в непосредствена близост до лишения от свобода и така са ставали свидетели на целия разговор, включително и когато такива разговори за били провеждани между ищеца и негови адвокати. Свидетелят, както се посочва и в решението на АС - Кюстендил, говори високо и други затворници са слушали съдържанието на разговорите. Нормата на чл. 33 от ЗИН /отм./, както и тази на чл. 86 от ЗИНЗС не гарантират тайната на кореспонденцията, в което понятие безспорно се включват и телефонните разговори. Тайната на кореспонденцията обаче е защитена свобода съгласно чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. С особена защита се ползва тайната на кореспонденцията между подзащитен и неговия адвокат, тя е защитена както от разпоредбите на Закона за адвокатурата, така и от нормите на ЕКПЧ и юриспруденцията на ЕСПЧ. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Ето защо установените обстоятелства по делото е следвало да се преценят за съответствието им с изискванията на материалноправната норма на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ. В редица свои дела Европейският съд по правата на човека е имал случай нееднократно да посочи, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т.е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество. В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията в аспекта й - провеждане на телефонни разговори от лишените от свобода, е предвидена в закона и се приема, че преследва легитимна цел, а именно защита на обществения ред. Видно от установената практика, така както се установява по делото, присъствието на служебните лица при провеждане на телефонните разговори, не е било обусловено от личното поведение на лишения от свобода, т.е. до каква степен поведението или други установени във връзка с него обстоятелства биха довели до извод, че телефонните разговори могат да се вместят в преследваната легитимна цел, а именно защита на обществения ред или евентуално предотвратяване извършването на престъпления или безредици /основания по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ/. От изложеното се налага извод, че присъствието на служители на затворническата администрация е съпътствало провеждането на всички телефонни разговори, включително и тези с адвоката на ищеца, които по принцип са под особена защита, т.е. цялата телефонна кореспонденция, систематично е била подложена на контрол, без оглед на характера й. Тази практика сочи, че принципът на пропорционалност на е бил приложен, а това според ЕСПЧ е поради липсата на гаранция срещу произвол. /Петков срещу България, ж. № 1399/04, Бочев срещу България, петров срещу България/. От доказателствата се установявава не само намеса в упражняване на правото на тайна на кореспонденцията в аспекта й свързан с провеждане на телефонни разговори, но също така и, че упражняването на това право не е гарантирано от намеса и от други лица - видно от доказателствата мястото на провеждане на телефонните разговори не е било отграничено, така че другите лишени от свобода да не могат да чуват провежданите разговори. Гаранциите за упражняване на правата по чл. 8 от ЕКПЧ са сред позитивните задължения на държавите - страни по конвенцията, които в този конкретен случай не са били спазени. Предвид изложеното, въпреки липсата на конкретна установеност на броя на проведените телефонни разговори и времето на провеждането им, нарушаването на чл. 8 от ЕКПЧ с оглед неспазване на изискването за пропорционалност на намесата в упражняването на правата по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ при преследването на легитимна цел от страна на служебните лица от затворническата администрация, води на извод за основателност на исковата претенция. Предвид дългия период на търпене нарушението, характера на нарушеното право - нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията, в аспекта й на проведени телефонни разговори, включително и с адвокат, настоящата инстнация намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 2000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил и с установената практика на ЕСПЧ по подобни дела, вкл. български такива. В останалата част исковата претенция до предявения размер следва да се отхвърли. като неоснователна и недоказана. В частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди по повод незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора, изразяващи се във връщане на писма и документи, донесени от майка му при проведени свиждания на 26.06.2010 г., 14.11.2010 г., 26.02.2011 г. и 23.04.2011 г., е уважена до размер на 120 лв. настоящата съдебна инстнация намира решението за правилно досежно основателността на иска. Мотивите на административния съд в подкрепа на това становище се споделят изцяло от настоящата истанция и не следва да се възпроизвеждат подробно. Досежно размера на уважената част на исковата претенция обаче Върховният админстративен съд намира същия за занижен, предвид обстоятелството, че нарушението касае основно право, защитено и от ЕКПЧ. Справедливият размер на обезщетение за нарушено основно право е част от съдържанието на изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за наличие на ефективни вътрешноправни средства за защита на основните права и свободи. В конкретния случай, независимо от еднократния характер на четирите нарушения, определеният размер от по 30 лв. като обезщетение или общо 120 лв. е занижен, поради което предвид характера на нарушено право обезщетението следва да се определи на 600 лв. общо. В тази част решението на Административен съд - Кюстендил следва да се измени, като размерът на обезщетението следва да се увеличи на 600 лв. Предвид изложеното, Върховният административен съд