Решение № 12913 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2019 г.

Решение № 12913 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Марешка в качеството на управител и представляващ "ХАСКОВОФАРМА" ООД, дружество собственик на аптека Марешки гр. Свиленград със съдебен адрес в гр. Варна против решение № 271 от 3.05.2019 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 1169/2018 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството против заповед № РД-08-1080/18.10.2018 г. на директора на РЗОК - Хасково в частта, с която са наложени финансови санкции "финансова неустойка" в общ размер на 2250 лева, на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, буква "в" от индивидуален договор № 260977/15.04.2016 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от същия, констатирано в т. т. 1. 1, 1. 4, 1. 7, 1. 9, 1. 10, 1. 11, 1. 12, 1. 13 и т. 1. 15 от заповедта. Със същото решение се отменя заповедта в частта по т. 1. 14. Поддържат се доводи за неправилност на решениет, о вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Хасково взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея се налагат санкции в общ размер на 2250 лева, по 150 лева всяка за 15 нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор за 15 случая на отпускане на лекарства и лекарствени продукти, които са с дублирано отпускане в рамките на срока за лечение, за които са предписани. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за частично основателна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че констатациите по протокол № РД-13-901/10.10.2018 г. за нарушения се изразяват в това, че при проверката е установено, че за един и същи период на лечение на здравно осигуреното лице са дублирани лекарствени продукти с конкретизиране на здравноосигурените лица и лекарствените продукти, описани в констативния протокол. За всеки конкретен случай съдът е обсъдил писмените доказателства, като приел съставомерност на нарушението по чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор с изключение на т. 1. 14, в която се описват две нарушения, а се налага санкция за едно, което обуславя незаконосъобразност на санкцията и поради това е отменена по тази точка. Постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор предвижда, че рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й когато ЗОЛ за един и същи период на лечение са предписани от ОПЛ, лекар по дентална медицина и/или от лекар специалист повече от три лекарствени продукта за едно заболяване /един МКБ-код/, както и при дублиране на предписанията в рамките на срока за които са предписани лекарствените продукти. Приложима в случая е втората хипотеза, като повторността на нарушението съгласно чл. 59, т. 2 от индивидуалния договор е установена, както и санкцията в размер на 150 лева е нормативно установена за всяко от нарушенията. Компетентността за налагане на санкциите е на директора на РЗОК съгласно чл. 42, ал. 1 от индивидуалния договор. Процедурата по налагане на санкции е уредена в ЗЗО и е изпълнена, видно от приложената административна преписка каквито са констатаците на съда в обжалваната част на решението. Възраженията са обсъдени и правилно са приети за необосновани съгласно приложените писмени доказателства за отпуснатите лекарствени продукти. При законоустановеност на нарушението и на вида и размера на наложената санкция, нарушенията са фактически и юридически формулирани и съдът е извел обоснован фактически и правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение