Решение № 10647 от 23.11.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение23.11.2022 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 187 от 26.04.2022г. на Административен съд Плевен по адм. дело 32/2022г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

Мотиви

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Плевен против решение 187 от 26.04.2022г. на Административен съд Плевен по адм. дело 32/2022г. С него се отменя решение 2153-14-101/13.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-14-245/11.11.2021г. на М. Антов и е потвърдено изцяло разпореждане 141-00-3218-9/11.10.2021г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен като правилно и законосъобразно. Иска се отмяна на решението като неправилно, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът М. Антов не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Антов срещу решение 2153-14-101/13.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ Плевен. С него се отхвърля жалба на М. Антов срещу разпореждане 141-00-3218-9/11.10.2021г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен като правилно и законосъобразно. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил решението. По делото е установено от фактическа страна, че със заявление с вх. 141-00-3219/23.12.2015г. Антов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал че правоотношението с К. ЕООД е прекратено на 23.11.2015г., като е приложил заповед 27 от20.11.2015г. за прекратяване на трудов договор. С разпореждане 141-00-3218/28.01.2016г. е отпуснато ПОБ, считано от 23.11.2015г. до 22.07.2016г. в размер на 65.20лв. дневно. С констативен протокол от 14.08.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ е отразено, че управителя на фирмата осигурител не е намерен на посочения адрес на управление на дружеството, че с разговор с него по телефон е посочил, че ведомостите на дружеството се намират в М. Антов, който е бил назначен по трудов договор за периода от 18.11.2013г. 23.11.2015г. и, че по данни от ТД на НАП Велико Търново за периода 1.01.2010г.-31.12.2019г. няма подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО. Липсва информация в Търговския регистър липсва информация за подадени ГФО за същия период и е отразено, че към момента на проверката в регистъра са отразени трудови договори на 6 лица, които не са прекратени и до тях са изпратени задължителни предписания за установяване на трудова заетост. Вписано е в констативния протокол, че за периода от месец април 2013г. до месец май 2020г. на дружеството са изплатени суми от фондовете на ДОО за пет лица в размер на 24092.62 лева и не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност на дружеството и наетите лица за периода 2010-2020г. Установено е също така от съда, че с разпореждане от 8.10.2020г. на ръководител по осигуряването на безработицата при ТП на НОИ Плевен на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено разпореждането от 28.01.2016г. за отпускане на ПОБ на Антов с мотив, че в ТП на НОИ Плевен е получена информация за заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП на Фирма К. ЕООД. С разпореждане от 8.10.2021г. е отказано отпускане на ПОБ, като се посочва, че с решение 121/25.02.2021г. на Административен съд Плевен се потвърждават установените при проверката на контролен орган на ТП на НОИ Факти относно липсата на упражняване на стопанска дейност от К. ЕООД в периода 1.01.2010г.-31.12.2019г., тъй като няма подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, няма отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет, няма доказателства за упражнявана търговска дейност а Антов в периода 23.08.2014г.-22.11.2015г. няма положен осигурителен стаж в дружеството, няма внесени осигурителни вноски във фонд Безработица най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и няма право на парично обезщетение. С разпореждане 141-00-3218-9/11.10.2021г. на ръководител по осигуряването на безработицата при ТП на НОИ Плевен е разпоредено М. Антов да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода за периода от 23.11.2015г. 22.08.2016г. в размер на 10758 лева главница и 5973.90 лева лихва от получаването до датата на разпореждането. По жалба на Антов срещу разпореждането е постановено решение 2153-14-101/13.12.2021г. на директора на ТП на НОИ Плевен, което предмет на проверката за законосъобразност пред съда. Съдът е приел, че решението е издадено при нарушение на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон. По същество нарушението се изразява в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 36, АПК, вследствие на което е нарушен чл. 9, ал. 2 АПК. Приел, че констатациите на административния орган, че Антов не е престирал труд са в противоречие с доказателствата за съществуването на трудово правоотношение и данни от регистъра на осигурените лица като предпоставка за отпускане на обезщетението. Не са събрани данни за причините за заличаване на данните имащи отношение към правото на обезщетение за безработица. При тези мотиви съдът е приел обжалваното решение за незаконосъобразно и като такова го отменил. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по всички съображенията изложени в мотивите му. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е решение 2153-14-101/13.12.2021г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което отхвърля жалба срещу разпореждане 141-00-3218-9/11.10.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждането на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО се разпорежда М. Антов да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода 23.12.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 10758 лева главница и 5873.90 лева лихва. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е именно това разпореждане и решението на Директора на ТП на НОИ Плевен с което се отхвърля жалбата на Антов срещу него. Въпросите дали да били налице материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица са относими към законосъобразността на разпореждане 141-00-3218-7/8.10.2021г. и разпореждане 141-00-3218-8/8.10.2021г. с които се отменя разпореждане от 28.01.2016г. за отпускане на ПОБ и за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица, са извън предмета на настоящия спор, тъй като не са били обжалвани-информация за това обстоятелство се намира на стр. 373 от делото на АС и констатирано от съда. Въпреки това съдът е приел, че са налице нарушения при издаване на административния акт, тъй като административния орган не е установил фактите от съществено значение за спора, които са свързани с наличието на трудово и осигурително правоотношение, не са били преценени доказателствата в тази връзка и не е установено дали обезщетението е получавано добросъвестно или не. Въпросите относно съществуването на трудово и осигурително правоотношения са относими към други административни актове, които не са били обжалвани и поради това не са предмет на настоящия спор, в който предмет се включва спорния въпрос за размера на задължението като главница и лихва и въпросът дали обезщетението е получавано добросъвестно. В тази връзка съдът правилно е приел, че липсват мотиви на органа, което е основание за отмяна на акта и връщане на делото като преписка за разрешаване на въпроса по същество. Това е единственото отменително основание по чл. 146 АПК за отмяна на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Плевен, като останалите доводи в мотивите на съда не се споделят от настоящата инстанция. Не се споделя и доводът, че разпореждането, предхождащо разпореждането по чл. 114 КСО не било влязло в сила, тъй като то подлежи на предварително изпълнение чл. 117а КСО, а се установява, че са влезли в сила поради не обжалването им-стр. 373 от делото. Предвид изложеното решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила с настоящите мотиви. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение