Решение № 10548 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 17665/23.05.2025 г., постановено по адм. дело 3468/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р 22001423003195 - 091 001/19.12.2023г., издаден от П. Г. Г., възложител на ревизията и Ц. Г. Р., ръководител на ревизията, потвърден с Решение 281/01.03.2024 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-София, с който са установени задължения на Пойнт инвест БГЕООД по ЗДДС за м. 04. 2023 г. в размер на 37 800.00 лева в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Багос АД. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът- Пойнт инвест БГЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. Действително, представените писмени доказателства като предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 18.04.2023 г., сключен между БагосАД и Пойнт инвест БГ ЕООД за продажба на 6 бр. ФЕЦ, ведно с прилежащите парцели и сгради в съответните имоти, разположени в гр.Меричлери, Община Димитровград, Област Хасково и сключеният на 24.04.2023 г. между БагосАД и Пойнт инвест БГ ЕООД договор за продажба на ФЕЦ Меричлери 1,2,3 /съоръжения/, заедно с нотариалния акт, доказват реално осъществената продажба на трите ФЕЦ, за които са издадени процесните фактури. Фактурите обективират доставката на съоръженията, а не са издадени само с цел приспадане на данъчен кредит, както твърди приходната администрация. Правилни са изводите на съда, които се споделят от настоящата инстанция, че както фактурата, издадена по предварителния договор с договорено капаро в размер на 50 000 лева без ДДС, така и фактурите за продажбите на трите ФЕЦ са платени по банков път. Поради този механизъм на плащане, а не поради липсата на сделка, съответно облагаема доставка, продавачът е фактурирал и получавал цената на произведената от ФЕЦ ел. енергия до пълното погасяване на неплатената част от задължението по последната фактура. Фактурата за авансово плащане е изцяло платена по банков път от Пойнт инвест БГ ЕООД. Действително, нареждането е от А. Й. С., но средствата са от паричен заем от Г. ЕООД, отразен в счетоводството на Пойнт инвест БГ ЕООД, тоест средствата са на Пойнт инвест БГ ЕООД. Плащанията по другите фактури също са осъществени по банков път за сметка на Пойнт инвест БГ ЕООД, въпреки, че са с наредител Метросистем ЗЗД. За всяко плащане като основание е вписано, че е по задължение на Пойнт инвест БГ ЕООД, а възлагането на плащанията е регламентирано със сключен договор между Пойнт инвест БГ ЕООД и Метросистем ЗЗД. сключен договор между Пойнт инвест БГ ЕООД и Метросистем ЗЗД. Законосъобразен е изводът на съда, че събраните доказателства сочат на липса на основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит при реално осъществена доставка на съоръжения. По фактурата за авансово плащане също се дължи приспадане на данъчен кредит, понеже тя е издадена въз основа на предварителния договор и последващия договор за продажба на трите ФЕЦ. Авансовото плащане е последвано от реална доставка на ФЕЦ, предвид на което и за него се дължи данъчен кредит. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това, на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 2 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,