Решение № 7813 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2012 г.

Решение № 7813 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 4799 от 21.08.2012 г. по адм. дело № 1372/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 16/16.01.2012 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Петър Тодоров Иванов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и изпълнителната агенция е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства и не е взето предвид обстоятелството, че заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания. Моли решението да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а по същество изразява съображения за неоснователност на същата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна (в този смисъл е определение № 4769/05.04.2013 г. по адм. дело № 3393/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд), поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на заповед № 16 от 16.01.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Действително, административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 5, т. 16 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изпълнителният директор е орган по назначаването), но при издаването му са допуснати съществени нарушения във формата и на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Независимо, че формално отговаря на изискванията, предвидени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта факти за постъпили против Иванов, който до уволнението заема длъжността "началник сектор" на сектор "Управление на рибарството" - София в отдел "УМР" в главна дирекция "Рибарство и контрол" на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури сигнал и протестно писмо от рибари, проверката и доклада, установяващи допуснати от служителя нарушения в качеството му на началник сектор РК - Враца, сочат на нарушения в служебната дейност, но не разкриват обстоятелства, водещи до обективна невъзможност за служителя да изпълнява служебните си задължения. Тези факти са в противоречие с посоченото в заповедта правно основание. При тази колизия оспорената заповед е всъщност е издадена без мотиви - формален пропуск, който е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. При констатираното нарушение във формата на акта заповедта е и незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са осъществени предвидените в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл материалноправни предпоставки. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая изложените в заповедта съображения сочат на допуснати от Иванов в качеството му на началник на сектор РК - Враца нарушения при изпълнението на служебните задължения. Тези нарушения не са свързани с промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции от служителя, а сочат на пропуски в служебната дейност, които евентуално биха могли да обосноват извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Иванов, но не съставляват предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Поради това правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са установени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя е упражнено в нарушение на закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на релевантните за изясняване на правния спор доказателства. След констатация, че фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание не са изложени нито в административния акт, нито в останалите съпътстващи неговото издаване документи и доказателства в този смисъл не са представени, закономерно е преценено, че материалноправните основания за издаване на заповедта не са осъществени. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. Правото на защита на страните в процеса не е нарушено. По делото е проведено заседание на 11.06.2012 г., в което е даден ход на устните състезания между страните, като по този начин на участниците в процеса е осигурена възможност да изложат своите изводи относно фактите и приложението на закона и да представят съображения в подкрепа на своите правни тези. Протоколът от заседанието е публикуван на електронната страница на съда в интернет, както установи извършената от настоящия състав служебна справка, поради което следва да се приеме, че неприлагането му по делото е деловоден пропуск, а не съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на всички релевантни за спора доказателства. С оглед посоченото в заповедта правно основание, правилно е преценено, че представените по делото доказателства като сигнал и доклад на комисията, сочещи за допуснати от Иванов нарушения в служебната дейност са без значение и не следва да бъдат обсъждани. Ето защо доводите на касатора, че липсата на анализ на тези доказателства съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 700.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,