Решение № 432 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2069/2011 г.

Решение № 432 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2069/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на частния обвинител Д. С. М. чрез адвокат Е. В. от Добричка адвокатска колегия срещу въззивно решение № 73 от 09.05.2011 г. по внохд № 629/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържа, че присъдата на Добричкия окръжен съд, която е потвърдена от Варненския апелативен съд е неправилна, постановена при непълнота на доказателствата и крайно занижена за извършеното тежко престъпление. Прави се искане решението, като неправилно и постановено при допусната явна несправедливост на наказанието, да бъде отменено и ВКС да наложи по-тежко наказание. Алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В писмено становище повереника на частния обвинител - адв. Е. В. от ДАК, поддържа жалбата и моли да се уважи. Подсъдимия Ю. А. А. не се яви в съдебно заседание. Назначеният по реда на чл. 94 НПК служебен защитник моли да се остави без уважение подадената жалба, тъй като производството е разгледано по реда на глава 27 от НПК, а наказанието е определено при условията на чл. 58 вр. с чл. 55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като при условията на глава 27 от НПК е постигната законова договорка включително и за размера на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 5 от 21.02.2011 г. по нохд № 629/2010 г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Ю. А. А. за ВИНОВЕН в това, че на 15/16.04.2010 г. в гр. Тервел, в частен дом находящ се на ул. "Цар Калоян" № 5 умишлено е умъртвил лицето Д. С. М. с ЕГН ********** от гр. Тервел, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро във вр. с чл. 115 вр. с чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което е НАМАЛИЛ с една трета и му НАЛОЖИЛ за изтърпяване при първоначален СТРОГ затворнически режим в затвор или затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно, а наказанието е определено съобразно законовата разпоредба на чл. 371 вр. с чл. 58а НК. Доводът за непълнота на доказателствата не е касационно основание по смисъла на чл. 348 НПК, поради което не подлежи на обсъждане. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните правила, като фактическите обстоятелства по делото, установени на стадия на досъдебното производство и не оспорени в съдебно заседание почиват на доказателства, събрани, проверени и анализирани в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият е признал фактите описани в обвинителния акт, признал е виновното си поведение спрямо пострадалия Д. М. Въз основа на доказателствата - гласни и писмени, съдилищата са приели, че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото по чл. 116, ал. 1 НК обвинение. Доводите свързани с квалификацията на деянието и размера на наказанието са обсъдени от въззивната инстанция по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съдът е изложил съображения по довода за явна несправедливост на наказанието по повод протеста на Окръжна прокуратура-Добрич. Отговорил е и на жалбата на частната обвинителка, която също е обжалвала размера на наказанието. На л. 33 от въззивното дело съдът е изложил мотиви, относно искането за увеличаване размера на наказанието. Преценката, че наказанието не е явно несправедливо е правилна и съответна на конкретните данни по делото. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, срещу него не са били образувани други наказателни производства, наказанието е съобразено с разпоредбата на чл. 58а НК, в сила към момента на извършване на деянието. С оглед процедурата по чл. 374, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК, съдът е задължен да определи наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, като вземе предвид предвидените в разпоредбата условия относно механизма на определяне на наказанието. Възражението, че съдът не е следвало да разгледа делото по съкратената процедура е обсъдено от въззивния съд. Правилно е отбелязано, че всички основания на закона са били налице, поради което първоинстанционният съд обосновано е приложил разпоредбите на закона. Съгласно чл. 370, ал. 2 НПК, съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията на тази глава. В този смисъл, като е разгледал делото по глава 27 от НПК, Добричкият окръжен съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Жалбата е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение