Решение № 193 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 767/2019 г.

Решение № 193 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 767/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. против решение № 1272/24.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1873/18 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с което е отхвърлен искът и по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение, но е подала молба за освобождаване, без да е упражнена сила или заплашване срещу нея. Молбата за освобождаване от работа обаче била предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ и поради липса на посочен срок, молбата за освобождаване представлявала изразена воля за неспазване на предизвестието, откъдето трудовият договор се прекратявал веднага. В жалбата се излагат доводи, че уволнението по чл. 326, ал. 1 КТ е незаконно, тъй като ищцата не е отправяла искане за прекратяване на договора с предизвестие, както и че отсъствието от работа не е волеизявление за неспазено предизвестие. Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: Как се отправя предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, необходимо ли е да се посочи срок на предизвестието, може ли искането за съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ да се конвертира в предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ? Необходимо ли е работникът да е платил обезщетение за неспазено предизвестие, за да се прекрати договора в срока на предизвестието? Как се прекратява договора в срока за предизвестие? Може ли работникът да се позовава на дисциплинарно нарушение, за да се защити срещу уволнение по чл. 326, ал. 1 КТ? Какви са правните последици на възражението, че предизвестието е дадено под заплаха или при използване на сила? По формулираните въпроси, ВКС намира следното: Едностранното волеизявление има за съдържание правните последици, които желае да породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, писменото волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, писменото волеизявление по чл. 326 КТ има за съдържание прекратяване на трудовия договор. Законът не позволява волеизявлението по чл. 325, ал. 1 КТ да се конвертира във волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по взаимно съгласие, работникът или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, при условие, че желае да упражни това право. Срокът на предизвестието е законоустановен, поради което не е необходимо да се съдържа във волеизявлението по чл. 326, ал. 1 КТ. След получаване на предизвестието, всяка от страните по трудовото правоотношение може да прекрати договора с едностранно писмено волеизявление, а не с конклудентни действия, но ще дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 или ал. 2 КТ за неспазено предизвестие. Плащането на обезщетение не е уредено като предпоставка за прекратяване на договора. Касационната жалба е основателна, доколкото въззивният съд е дал противоположно разрешение на поставените въпроси. В случая ищцата е отправила писмена покана до работодателя за прекратяване на договора ("моля да бъда освободена"), т. е. нейното волеизявление следва да се квалифицира по чл. 325, ал. 1 КТ. Искането по чл. 325, ал. 1 КТ е едностранно волеизявление и съгласно чл. 44 ЗЗД спрямо него се прилагат съответно правилата за недействителност на договорите. Заплашването е порок на волеизявлението, при което у заплашеният са възникнали страхови представи от действие на друго лице и тези страхови представи са станали причина за извършване на волеизявлението. Наличието на страхови представи у ищцата обаче не се установява от доказателствата по делото. Липсват и твърдения за тях. При това положение волеизявлението на ищцата по чл. 325, ал. 1 КТ е действително. Работодателят обаче не е дал съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Напротив, той е отбелязал върху самата молба, че прекратяването е след изтичане на предизвестието. Следващите дни ищцата не се е явила на работа и работодателят е решил, че е прекратила договора с конклудентни действия без да спази предизвестието, поради което е издал процесната заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ при неспазено предизвестие. Но такова едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие не е било отправено от работника. Волеизявлението е било за прекратяване по взаимно съгласие. Поради това по- късно издадената заповед от работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ е незаконосъобразна. По принцип никой не може да черпи права от недобросъвестно поведение, но в случая неявяването на работа през дните след подаване на молбата няма връзка с приетото от работодателя, че ищцата прекратява договора с конклудентни действия. Нарушението на трудовата дисциплина (след получаване на предизвестие, трудовото правоотношение се запазва и страните разполагат с всички права и задължения по трудовия договор) е предпоставка за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение, но такова право не е упражнено от работодателя. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ищцата не е подала касационна жалба и въззивното решение в тази част е влязло в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1272/24.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1873/18 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконно уволнението на А. Д. С. от [населено място], ул. "Славей" № 6, извършено със заповед № 6/09.01.2018 г. на "Бра- гал" ООД със седалище гр. Асеновград. Осъжда Бра- гал" ООД със седалище гр. Асеновград, ул. "Цар Иван Асен ІІ" № 127 да плати по сметка на ВКС 70 лв. държавна такса за касационно производство и 80 лв. държавна такса по сметка на Районен съд- Асеновград. Решението е окончателно.