Решение № 3162 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2011 г.

Решение № 3162 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Нина Илиева, в качеството й на процесуален представител на Атанас Димитров Радев, представляващ СД "Каприз - Радеви и сие", срещу решение № 95 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 753 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на събирателното дружество срещу ревизионен акт (РА) № 051000450 от 7.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 368 от 2.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно определено задължение за данък върху добавената стойност в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 81 984.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 19 574.57 лв. и допълнително определено задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 4 260.03 лв. и лихва за забава в размер на 611.71 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 051000450 от 7.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 368 от 2.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на събирателното дружество по прилагането на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2007 г. - 31.12.2008 г. и на ЗДДС за данъчни периоди от 27.09.2007 г. - 31.12.2009 г. С него на ревизирания субект е определено задължение за данък върху добавената стойност в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 81 984.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 19 574.57 лв. по фактура № 5 от 31.07.2008 г., издадена от "Боби транс" ЕООД, с предмет "пшеница, реколта 2008 г." за данъчен период м. 07.2008 г., на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С ревизионния акт е определено и допълнително задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 4 260.03 лв. и лихва за забава в размер на 611.71 лв., след увеличаване на финансовия резултат на дружеството за посочената отчетна година със сумата 46 158.20 лв., на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. Тя представлява отчетени в по-голям размер разходи за покупка на "брашно тип 500" по фактури, издадени от "Мелница Росица" ООД. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно фактическата страна по спора, направен е анализ на събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства и доказателствени средства, включително на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, обсъдени са приложените правни норми от страна на административния орган и е формирана преценка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Основният спорен момент по повод облагането по реда на ЗДДС е относно реалното осъществяване на доставката от "Боби транс" ЕООД, за което е издадена фактура № 5 от 31.07.2008 г. Решаващият съд е приел, че жалбата пред него е неоснователна, като се е позовал на събраните доказателства и конкретно: процесната фактура, част от счетоводните документи на доставчика, доказателства за заплащане на част от цената на доставката по банкова сметка на доставчика. Последното обстоятелство той установява и чрез експерта по съдебно-счетоводната експертиза, а именно относно частично плащане на данъчната основа, като същият не е направил проверка в счетоводството на прекия доставчик. Съдът приема, че не се оспорва осчетоводяването на доставката, като констатацията на органа по приходите относно липсата на доказателства за транспортирането на стоката, нейното съхранение и разминаване на данните в издадените първични счетоводни документи и тези съпътстващи същата, с оглед на количеството от стоката, е правилна. Съдът се позовава и на липсата на доказателства относно прехвърлянето на правото на собственост поради характеристиката на стоката като родово определена, и конкретно на приемо-предавателни протоколи. Освен тези изводи, които настоящият съдебен състав споделя, следва да се приемат като точни и тези съображения на съда, че извършването на последващи доставки на "Мелница Росица" ООД не означава, че е налице идентичност между техния предмет и този на процесната доставка, поради което да се приеме, че тя е реално осъществена. В този смисъл е и установена съдебната практика, като конкретността й е обоснована от доказателствата събирани във всяко отделно съдебно производство. Решаващият съд се позовава и на издадено кредитно известие № 34 от 31.07.2008 г. от прекия доставчик на същата дата, на която е издадена и обсъжданата фактура. То е издадено към нея, съдържа същите стойности относно данъчната основа и данъка добавена стойност, като не е отразено в счетоводството на получателя по доставката - ревизираното събирателно дружество. Касационното възражение в тази част на спора е насочено към неправилност на решението, поради нарушаване на процесуални правила, а именно необсъждане на събраните доказателства, включително кантарни бележки за приетата пшеница, неправилно разпределение на доказателствената тежест и преценяване единствено на факта относно ненамирането на адреса за кореспонденция на прекия доставчик и неангажиране на доказателства от него по повод връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения на задължените лица. В административната преписка към делото има представени кантарни бележки, които са с дати различни от тези по процесната доставка и не могат да обосноват връзка с нея. Същите установяват приемане и предаване на пшеница, но не се установява дали това е спорната, след като посочените в тях дати са преди или след процесната дата на доставката. Изложеното се отнася и по повод доказателствата относно извършени доставки от ревизираното събирателно дружество на "Мелница Росица" ООД и конкретно липсата на идентичност. Относно доказателствената тежест, то тя е в лицето на оспорващото дружество, което следва да докаже твърдяния от него факт за реалност на доставката. По повод писмените доказателства, които са изискани от прекия доставчик, то същият в административното производство е намерен чрез представляващо го лице, такива са представени, но не достатъчно, като в съдебното производство е могло да бъде проверено счетоводството на това дружество. По повод другото касационно възражение относно идентичността на предмета на доставката с предмета на последващите доставки и установяване на стоковия поток, което според касатора се констатира лесно, то същата подлежи на доказване не чрез твърдение. По повод плащането на данъчната основа по доставката по делото правилно е прието, че не е платена цялата данъчна основа. Обжалваното решение като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. По повод облагането по реда на ЗКПО в касационната жалба не се съдържат конкретни възражения, но доколкото настоящата инстанция е задължена в изпълнение на чл. 218, ал. 2 от АПК да се произнесе по прилагането на материалния закон, следва да се има предвид, че в обжалваното решение в тази му част подробно е обсъдено прилагането на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. По делото не е била спорна фактическата страна по спора, а именно, че СД "Каприз - Радеви и Сие" и "Мелница Росица" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДОПК, както и че през м. 07 и м. 08.2008 г. ревизирания субект е закупувал стоката "брашно тип 500" на цена 0.398 лв. за килограм. През предходни периоди същата стока, но в по-големи количества, е закупувана от същия доставчик на по-ниска цена от 0.288 лв. за килограм. Според съда правилно е приложена разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО в съответната редакция, като административният орган е елиминирал влиянието на сделките с посочения търговец върху данъчния финансов резултат за 2008 г., като го е преобразувал в посока на увеличаване със сумата, която представлява стойността на отчетените в повече разходи за закупуване на стоката "брашно тип 500". Обжалваното решение като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна, на която са присъдени такива в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,