Решение № 492 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална дирекция Гранична полиция (РДГП) - Смолян срещу решение 403 от 20.03.2024 г., постановено по административно дело 310/2023 г. от Административен съд Смолян, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед 4074з-1675/29.11.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба А. М. Х. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и ме присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на изискванията за неговата форма, доколкото заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма, но в същата не са изложени фактическите основания, послужили за постановяването ѝ, при което не е установено и наличието на правното основание посочено в нея. Решението е законосъобразно. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционният съд, че при липсата на конкретно посочени факти в заповедта не може да бъде установено наличие на хипотезата на т. 6 от Заповед 8121з-1529/05.12.2018 г. на министъра на вътрешните работи, посочена като основание за издаването ѝ, предвиждаща, че ползването на платен годишен отпуск може да се прекъсне със заповед на ръководителя при наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) или по искане на държавния служител. В случая, доколкото липсват данни да е по искане на държавния служител, правилно съдът е обсъждал дали заповедта е постановена при наличие на първата хипотеза, като изводите му, че при липсата на изложени конкретни фактически основания в заповедта не може да бъде установено наличието на предпоставките по т. 23 от § 1 на ДР ЗМВР, в която са предвидени различни хипотези. Коя от тях е налице не става ясно и от представената докладна записка, но дори и да имаше посочени такива, това не би санирало посочения недостатък на заповедта, доколкото в нея липсва позоваване на посочената записка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането са присъждане на разноски е основателно, но тъй като липсват доказателства за направени такива в касационното производство не следва да бъде уважавано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение