Решение № 8710 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2012 г.

Решение № 8710 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милка Веселинова Кенова, от гр. София, против заповед № К-53/09.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателката моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: С предложение от 11.10.2011 г. директорът на Медицински институт - МВР е предложил да се образува дисциплинарно производство по постъпили предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от Милка Веселинова Кенова. Със заповед № К-10297/18.10.2011 г. дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 15.10.2011 г. държавната служителка е запозната със заповедта. На 25.10.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е поканил Кенова да даде писмени обяснения. На 28.10.2011 г. служителката е дала обяснение, с което дисциплинарно наказващия орган е запознат видно от поставената резолюция. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 17.11.2011 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че за времето от 27.09.2011 г. - 30.09.2011 г. Кенова е ползвала почивни дни по повод дадени дежурства през месец септември 2011 г. На 21.09.2011 г. служителката е уведомила директора на Медицински институт - МВР, че за времето от 30.09.2011 г. до 9.10.2011 г. ще посети Република Турция, като върху уведомлението е поставено резолюция от същата дата "съгласен". Със заявление до органа по назначаването жалбоподателката е поискала да й бъде разрешено да ползва 5 дни от платения си годишен отпуск за периода 3.10.2011 г. - 7.10.2011 г. Заявлението е съгласувано с прекия началник на служителката и същата е получила копие от него на 26.10.2011 г. С резолюция от 30.09.2011 г. директорът на Медицински институт - МВР е посочил, че не е съгласен лицето да пътува в Турция и следва да остане в гарнизона. На 27.09.2011 г. министърът на вътрешните работи е издал заповед, с която по повод възникнало усложнение в оперативната обстановка на територията на страната, е разпоредил на директорите на основните структури на МВР, сред които е и медицинския институт по тяхна преценка временно да преустановяват и прекъсват ползването на платен отпуск от държавните служители. На 28.09.2011 г. директорЪТ на института е забранил временно на държавните служители в подчинената му структура да напускат населеното място по месторабота и постоянно местоживеене, считано от 28.09.2011 г. Тъй като на посочената дата Кенова е ползвала почивни дни, то със заповедта и с отказа да й бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск същата е запозната по телефона. Независимо от уведомяването й жалбоподателката е заминала на почивка в Република Турция. Дисциплинарно-разследващият орган е направил извод, че с поведението си Милка Кенова е допуснала тежко нарушение на служебната дисциплина - неявяване на работа без уважителни причини в продължение на 5 последователни работни дни, което съгласно чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката е запозната с обобщената справка на 18.11.2011 г. На 21.11.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 9.01.2012 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Милка Веселинова Кенова дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 3.10.2011 г. до 7.10.2011 г. държавната служителка не се е явила на работа без уважителни причини. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, в т. ч. и от обясненията на служителите в медицинския институт. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателката е запозната със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителката е запозната с обобщената справка. Същата е дала обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставената резолюция. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателката, че заповедта е издадена в нарушение на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, са неоснователни. Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало с получаване на обобщената справка и събраните доказателства, с които дисциплинарно-наказващият орган е запознат на 9.01.2012 г. Следователно оспорената заповед е издадена в предвидения в закона срок. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е извършила описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Същата е отсъствала от работа пет последователни работни дни без да й бъде разрешен отпуск, с което е допуснала нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че отказът да й бъде разрешен отпуск не бил мотивиран и същата не била запозната писмено с него, съгласно изискването на т. 4.1 от заповед № Iз-1815/11.07.2011 г. По несъмнен начин от събраните по делото доказателства е установено, че в момента на постановяване на отказа за ползване на отпуск жалбоподателката е ползвала почивни дни, след които е отсъствала от работа, поради което е налице обективна невъзможност същата да бъде запозната с отказа срещу подпис. Милка Кенова е била уведомена от служители на института по телефона, както с отказа да й бъде разрешен отпуск, така и с мотивите за това - заповедта на министъра на вътрешните работи и издадената въз основа на нея заповед на директора на медицинския институт. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. След като по делото е установено, че служителката е допуснала дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, то нормата на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна, и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,