Решение № 7387 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2013 г.

Решение № 7387 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Илия Великов Господинов от гр. Силистра против решение № 44 от 01.10.2013 г., постановено по адм. дело № 126/2013 г. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед с рег. № 153 от 20.03.2013 г. на началника на РУ "Полиция" - Силистра за отнемане в полза на държавата на пистолет "Макаров", калибър 9x18мм, № IK381533, собственост на Господинов. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Иска отмяна на решението с произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред двете инстанции разноски. Ответникът началникът на РУ "Полиция" - Силистра, в представени по делото писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с разрешение рег. № 26-Ф от 08.01.2009 г., издадено от началника на РПУ на МВР № - гр. Силистра, на Илия Господинов е разрешено да носи за самоохрана пистолет "Макаров", със срок до 08.01.2012 г. Безспорно е обстоятелството, че на 05.01.2012 г. Илия Господинов, предвид изтичане срока на разрешителните, е предал на мл. полицейски инспектор при РУП - Силистра пистолет "Макаров", калибър 9x18мм, № IK381533, 1 бр. пълнител за ПМ, 7 бр. патрони калибър 9x18мм и разрешително рег. № 26-Ф от 08.01.2009 г. Предаването е удостоверено с нарочен протокол рег. № 164/05.01.2012 г. Началникът на РУ "Полиция" - Силистра е издал оспорената заповед, като за фактически основания е приел, че по отношение на предаденото на 5.01.2012 г. огнестрелното оръжие Господинов не е направил постъпления за разпореждане в срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Поради това и на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ е разпоредил отнемане в полза на държавата на огнестрелното оръжие. Въз основа на така установените факти административният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, притежава необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че оспореният административен акт е съответен на материалноправните разпоредби и целта на закона. Според съда, независимо от това, че в чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ, към който препраща ал. 2, са регламентирани случаи на отнето разрешение за осъществяване на дейност с решение по чл. 155 от с. з. и на прекратено разрешение поради прекратяване на дейността, то разпоредбата на чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ намира приложение и в процесния случай поради непълнота в закона, която следва да се отстрани по реда на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Въз основа на изложеното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Административният съд е установил релевантните за предмета на делото факти, по които страните не спорят. Спорът е по приложението на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като твърди, че и административният орган, и съдът са приложили неточно материалния закон. Счита, че липсва конкретно правно основание за издаване на заповедта, тъй като разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ препраща към ал. 2, която от своя страна се отнася само до категорията собственици на огнестрелно оръжие, визирани в ал. 1 на цитираната разпоредба - адресатите на решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за носене и съхранение на късо оръжие. Тъй като спрямо Господинов не е издадено такова решение, а оръжието е предадено поради изтичане срока на разрешителното, то в този случай и предвид липсата на изрично разписана в закона процедура, спрямо него не следва да се прилагат последиците по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Тези съображения не намират опора в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от този закон. Т. е. препращането към чл. 155, ал. 1 не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира компетентния орган - това е органа, издал разрешението. Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на ал. 5 на чл. 213 от ЗОБВВПИ, законодателят е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. В съответствие с нормативната уредба и данните по делото първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод, че оспореният административен акт е постановен при наличието на посочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил продадената срещу него жалба като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Съдът правилно е определил приложимия материален закон, като е съобразил относимата правна норма досежно сроковете за упражняване на субективните права, предмет на регламентация с оспорената заповед. Като е преценил правилно всички събрани по делото доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи и ги е подвел под вярната правна норма. Достигнал е до правилния извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на касатора да прехвърли собствеността върху отнетите оръжия и боеприпаси на друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, което прави издадената заповед за отнемане на оръжията и боеприпасите в полза на държавата законосъобразна. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд