Решение № 5100 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4637/2015 г.

Решение № 5100 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4637/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. А. Органи, гражданин на И. Р. И., чрез адв. Кузманова против решение № 1255/4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10893/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. В съдебно заседание касационния жалбоподател редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуалния му представител. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не депозира отговор на касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание се представлява от процесуалния си му представител юрк. Петровска, която моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Излага доводи, че липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно и обосновано трябва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на С. М. А. Органи, гражданин на И. Р. И., роден на 14.02.1983 г., етническа принадлежност персиец, вероизповедание - мюсюлманин шиит, срещу решение № 6061/24.09.2014 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Органи срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца, както и с проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. За да обоснове наличие на проблем с властите в Иран, касаторът се е позовал на получена призовка за явяване пред съд в Иран, като съда е приел, че от същата не може да се направи извод по какви причини му е изпратена призовката. В тази връзка е приел, че изводите на административния орган са правилни и логични, предвид обстоятелството, че чужденецът е напуснал страната легално с автобус и не е имал проблеми с официалните власти. Съдът е приел също изводите на административния орган, при проведените с чужденеца интервюта, че същият не е обосновал убедително страх от преследване от властите в Иран, като посочената от него причина - промяна на религията и приемане на протестантска религия (баптизъм) е недостоверна и създадена за целите на производството пред ДАБ. От данните в административната преписка, съдът не е установил касаторът да е бил обект на лично посегателство, или върху него да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Органи не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първоинстанционният съд е заключил, че от представените по делото доказателства чужденецът не е бил принуден да напусне Иран поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът подробно е разгледал материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в И. Р. И. съдържащи се в справка № 01-9743 от 7.08.2014 г. и справка № 01-10164 от 20.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ към датата на постановяване на акта си, като е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Органи на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите и проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С.-град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно и изчерпателно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на касатора изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Органи факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Органи за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същият да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и че не са установени интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора съдържащи се в касационната жалба, че завръщането му в Иран, създава заплаха за извършването на репресивни мерки спрямо него от официалните власти, във връзка със получена от него призовка за явяване в съд. Касационният жалбоподател е напуснал легално страната си на произход без никаква пречка от страна на официалните власти. Видно от информацията, съдържаща се в справка вх. № 01-9942/13.08.2014 г. на отдел "Информация и анализи" в дирекция "Международна дейност" на ДАБ, при пътуване в чужбина от всички граждани на Иран се изисква разрешение за излизане - изходна виза. Това обстоятелство и липсата на доказателства за реална опасност от преследване, както и опасност за неговия живот, сигурност и здраве, сочи на поведение свързано с търсене на икономически по-добър живот в България и Европейския съюз. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" вх. № 01-9743/7.08.2014 г. и справка № 01-10164 от 20.08.2014 г. на ДАБ за обстановката в Иран и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Иран. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети (в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновано е прието от съда, че в Иран, от където идва Органи не е налице насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт или чуждестранно нахлуване или окупиране, както и "безогледно" насилие. Позовавайки се на справката от ДАБ към 2014 г. за обстановката в Иран, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право Иран не може също така, да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Ж. К. от 1951 г. От информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Иран въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че сочените от касатора причини, за търсена закрила в Р. Б. и изтъкнати от него в интервютата проведени с него от служител на ДАБ, а именно, че се страхува да се завърне в Иран поради страх от политически репресии, и преследване, от данните по делото не се установява по категоричен начин срещу него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Правилни са и изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. В съответствие с събраните доказателства и установеното фактическо положение Административен съд - С.-град, като е направил изводи, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,