Решение № 10143 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, чрез юрк. Николаева като процесуален представител, против решение 681 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело 359/2024 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ДК-19-СС-5 от 10.10.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Силистра. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски. Ответникът началникът на РДНСК- Силистра, чрез пълномощника си ст. юрк. Кръстева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В първоинстанционното производство е оспорена заповед ДК-19-СС-5 от 10.10.2024 г. на началника на РДНСК - Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на строеж: Паралелен клон на клон Б въздушна мрежа НН от ТП 1 с. Цар Самуил до СБС 55 на ул. Райна Княгиня , с приблизителна обща дължина от 271 м, находящ се: от ТП 1 в УПИ II-831, кв. 24 по ул. Христо Ботев , по ул. Райна Княгиня , до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС 55, пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, община Тутракан, , който се ползва преди да е въведен в експлоатация от органа по чл. 177 ал. 2 ЗУТ, който строеж е изпълнен от "Електроразпределение Север" АД. С обжалваното решение подаденото оспорване от адресата на административния акт е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид установената трета категория на строежа, в предвидената форма, при спазване на установената в ЗУТ процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че издателят на акта изпълнява задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК. Излага съображения, че при извършените проверки е установено фактическо ползване на съоръжението, без да е проведена изискуемата процедура по въвеждането му в експлоатация от органите на ДНСК с оглед категорията на строежа. Като се позовава на заключението на съдебно - техническата експертиза достига до извод, че в случая не е изпълнен "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и строежът подлежи на общо основание на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено, поради което предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени. По тези съображения достига до извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. В случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е от трета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 3, б. б ЗУТ. За него се изискват строителни книжа и подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно чл. 177 ЗУТ. Заповедта е постановена в границите на делегираните на началника на РДНСК Силистра правомощия със заповед РД-13-177/20.06.2024 г. на началника на ДНСК по отношение на строеж с характеристиките на такъв от трета категория. Административният акт отговаря на изискванията за форма и притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Заключението на първоинстанционния съд, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също се споделя от настоящия състав. Издадена е след съставен констативен акт, в който е описан строежът и допуснатите нарушения. Правилно съдът приема, че в хода на административното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Извършени са две проверки на място и по документи, при които е установено, че процесният строеж е изпълнен от касационния жалбоподател в периода от 10.12.2020 г. до 18.02.2021 г., като е завършен, не е въведен в експлоатация по установения ред и фактически се ползва по предназначение електрозахранване на електромери в електромерното табло тип ТЕМО 2Т-1М с номер 00344/23:11:2019. Дружеството е уведомено за съставения констативен акт и му е осигурена възможност да представи възражения. Изложеното налага извод, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на административния акт с относимите материалноправни разпоредби е законосъобразен и обоснован. Възраженията в касационната жалба, направени и в първоинстанционното производство, че в конкретната хипотеза се касае за "текущ ремонт" по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Извършените проверки от контролните органи, констатациите на които не са опровергани от жалбоподателя и се потвърждават от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, установяват изграждането на нова въздушна мрежа ниско напрежение съоръжение на техническата инфраструктура съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, представляваща в случая изтеглянето на нов усукан изолиран проводник с приблизителна обща дължина 271 м, успоредно на клон Б от ТП 1 на с. Цар Самуил по ул. Христо Ботев , достигаща до СБС 55 на ул. Райна Княгиня , пред имота на новоизградена фотоволтаична централа с мощност 30 kW. При тези данни правилно съдът приема, че не е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, изр. последно ДР ЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ, без да се променят трасето и техническите им характеристики. За да е налице текущ ремонт съгласно цитираната разпоредба по отношение на елементите на техническата инфраструктура, следва да са налице две предпоставки да не се променя трасето и да не се променят техническите характеристики. Видно от заключението на вещото лице в случая действително не се променя трасето на съществуващата електроразпределителна мрежа ниско напрежение , но се увеличават мощността и захранващите проводници. Това обстоятелство безспорно сочи на промяна в техническите й характеристики и предвид липсата на едно от двете кумулативно предвидени условия, не е налице текущ ремонт . В този смисъл настоящият състав приема, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ. След като жалбоподателят не представя доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация, то са изпълнени материалноправните предпоставки, посочени в оспорената заповед. Разпоредбите на чл. 178, ал. 5 и ал. 1 ЗУТ регламентират правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да постанови забрана ползването на строеж, когато се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима именно тази хипотеза, тъй като е безспорно обстоятелството, че строежът е трета категория, т. е. следва да бъде въведен в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че за него не е проведена тази процедура от компетентния орган, поради което изводът на административния съд, че са налице условията на чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗУТ е правилен обектът се ползва без да е въведен в експлоатация по определения нормативен ред. При наличие на тези предпоставки направеното заключение, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание е законосъобразно. Наличието на сервитутни права не освобождават касатора от задължението при извършване на ново строителство, каквото е установеното в случая, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа - чл. 64, ал. 5 от Закона за енергетиката. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че оспорената заповед нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Начинът, по който заповедта ще бъде изпълнена не влияе върху нейната законосъобразност. Въпреки че дружеството има обществени задължения, свързани със сигурност и непрекъснатост на доставките на електроенергия, то не е освободено от нормативните си задължения по Закона за устройство на територията, според които при изграждане на нова електроразпределителна мрежа преди да започне експлоатацията й следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 177 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДНСК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,