Решение № 11215 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Драганова Иванова против Решение 2842 от 28.04.2021 г. постановено по адм. дело 2523/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение ППН-01-1062/02.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ангелов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение, АССГ е отхвърлил жалбата на С. Драганова Иванова срещу Решение ППН-01-1062/02.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), жалбата с рег. ППН-01-1062 от 31.12.2018 г., подадена от С. Драганова Иванова, е обявена за неоснователна и e оставена без уважение. За да постанови този резултат, съдът, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите под относимите материалноправни норми тези на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, и е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Пред настоящата инстанция не бяха представени доказателства, опровергаващи установените от съда факти. Правилно решаващият съд, при коректно разпределена доказателствена тежест, е установил относимите към спора факти, въз основа на доказателствата събрани в производството пред административния орган и изисканите допълнително в хода на съдебното производство доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът, въз основа на събраните доказателства, е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест е била разпределена между страните, дадени са съответните указания, предоставена им е възможност да направят своите доказателствени искания и да представят доказателствата, на които основават твърденията си. Съдът е анализирал събраните доказателства и възраженията на страните, обсъдил ги е в мотивите към решението и въз основа на това е направил обосновани правни изводи. Първоинстанционния съд правилно е приел, че оспореното решение е индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД); чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Затвора в гр. София е структура на ГДИН, която е държавен орган и има качеството на администратор на лични данни съгласно на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗЛД и чл. 4, т. 1 и т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Затова предоставянето на личните данни на касатора три имена и професия, за целите на сезиране на Висшия адвокатски съвет със сигнал за дисциплинарно нарушение представлява "обработване на лични данни" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 136, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) е предвидено, че Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.. Затворите са структурни звена към Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), която е държавен орган при Министерство на правосъдието и има качеството на администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно им е предоставена законова възможност писмено да сезират Висшия адвокатски съвет при предполагаемо дисциплинарно нарушение, извършено от адвокат. Разпоредбата на чл. 6, § 1, буква д, предл. второ от Регламент (ЕС) 2016/679 сочи, че обработването е законосъобразно при упражняването на официални правомощия на държавния орган, какъвто е и настоящия случай, при разкриването на трети лица на личните данни, които обработва, за да сезира Висшия адвокатски съвет със сигнал. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ангелов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови този резултат, съдът, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите под относимите материалноправни норми тези на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, и е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Пред настоящата инстанция не бяха представени доказателства, опровергаващи установените от съда факти. Правилно решаващият съд, при коректно разпределена доказателствена тежест, е установил относимите към спора факти, въз основа на доказателствата събрани в производството пред административния орган и изисканите допълнително в хода на съдебното производство доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът, въз основа на събраните доказателства, е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест е била разпределена между страните, дадени са съответните указания, предоставена им е възможност да направят своите доказателствени искания и да представят доказателствата, на които основават твърденията си. Съдът е анализирал събраните доказателства и възраженията на страните, обсъдил ги е в мотивите към решението и въз основа на това е направил обосновани правни изводи. Първоинстанционния съд правилно е приел, че оспореното решение е индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД); чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Затвора в гр. София е структура на ГДИН, която е държавен орган и има качеството на администратор на лични данни съгласно на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗЛД и чл. 4, т. 1 и т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Затова предоставянето на личните данни на касатора три имена и професия, за целите на сезиране на Висшия адвокатски съвет със сигнал за дисциплинарно нарушение представлява "обработване на лични данни" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 136, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) е предвидено, че Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.. Затворите са структурни звена към Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), която е държавен орган при Министерство на правосъдието и има качеството на администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно им е предоставена законова възможност писмено да сезират Висшия адвокатски съвет при предполагаемо дисциплинарно нарушение, извършено от адвокат. Разпоредбата на чл. 6, § 1, буква д, предл. второ от Регламент (ЕС) 2016/679 сочи, че обработването е законосъобразно при упражняването на официални правомощия на държавния орган, какъвто е и настоящия случай, при разкриването на трети лица на личните данни, които обработва, за да сезира Висшия адвокатски съвет със сигнал. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение