Решение № 9884 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13555/2012 г.

Решение № 9884 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13555/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (Д "ОДОП" с предишно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2189/20.09.2012 г., постановено по адм. д. 2594/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 181002091/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 318/22.06.2011 г. на директора на ДД "ОУИ" и са присъдени разноски в размер на 16250 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушение, нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и обосноваване на правните извод. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Стедия" ЕООД оспорва касационната жалба в писмена защита и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 2189/20.09.2012 г., постановено по адм. д. 2594/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен РА № 181002091/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 318/22.06.2011 г. на ДД "ОУИ" относно установени на "Стедия" ЕООД задължения за ДДС в размер на 557 727.38 лв. главница и 160 141.46 лв. лихва за ревизираните данъчни периоди - м. 11.2007 г., м. 12.2007 г., м. 01. - м. 11.2008 г. и м. 01.2009 г. в резултат на непризнати декларирани вътреобщностни доставки (ВОД). Административният съд е приел, че за декларираните от "Стедия" ЕООД вътреобщностни доставки са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, поради което неоснователно органите по приходите са приели, че стоките са реализирани на територията на страната и са начислили ДДС за тях. За да достигне до този правен извод решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е приел, че са представени транспортни документи - ЧМР, а за част от стоките и потвърждение от получателя на стоките в Румъния. При формиране на решаващите мотиви първоинстанционният съд се е позовал и на Решение от 27.09.2007 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-409/04. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени при игнориране на официални писмени документи, които са приети като писмени доказателства по делото и не е проведено надлежното им оспорване. Абсолютно неправилни са изводите на решаващият съд по отношение доказателствената стойност на приетите като писмени доказателства SCAC. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 (Регламента) молбите за информация и за административно разследване съгласно чл. 5 се изпращат, доколкото това е възможно, като се използва стандартен формуляр, приет в съответствие с процедурата, съгласно чл. 44, § 2. Представените по делото молби за информация със запитващ орган НАП са изготвени по стандартния формуляр и събраната информация от запитаният орган - румънската данъчна администрация, е отразена в съответните полета също на стандартния формуляр. Съществуването на два референтни номера върху формулярите (SCAC) отразява фактическото им съставяне от две различни администрации и кореспондират на различни изходящи номера по преписките в двете отделни институции. Съгласно чл. 37 от Регламента информацията, обменяна в съответствие с него, се предава, доколкото е възможно, по електронен път при условия, определени в съответствие с процедурата по чл. 44, § 2, а според чл. 38 молби за съдействие, включително молби за уведомяване и приложените към тях документи, могат да се изготвят на всякакъв език, за който запитаният и запитващият орган са се споразумели. Тези молби се съпровождат с превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка на запитания орган само в специални случаи, когато запитаният орган мотивира искането си за такъв превод. При тълкуване на тези правни норми, които имат пряко приложение поради директния ефект на Регламента, настоящата инстанция намира за неправилни изводите на АС-Варна, че представените по делото формуляри, включително и съпроводени с превод на основание чл. 185 от ГПК, е следвало да бъдат взети предвид при формиране на фактическите констатации по спора. Съдът не е съобразил начина на съставяне на тези документи, тяхното обичайно съдържание и изготвяне на носителя на събраната информация, в резултат на което е допуснал съществено процесуално нарушение, като е формирал фактическите изводи, без да съобрази тези официални писмени доказателства. Това процесуално нарушение, допуснато по отношение на всички спорни ВОД, по които от останалите събрани по делото доказателства съдът е приел, че е доказано осъществяването им. Игнорирането на официални писмени документи, чието оспорване като писмени доказателства не е успешно проведено, е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка, при което не е възможна касационната проверка относно приложението на материалния закон с оглед забраната на чл. 220 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С оглед обстоятелството, че в касационната жалба се съдържат изрични оплаквания относно преценката на доказателствената стойност на всички формуляри SCAC, касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Останалите касационни оплаквания са свързани с приложението на материалния закон, което не може да бъде проверено поради установяване на фактическа обстановка по спора от АС - Варна при допуснати процесуални нарушения. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените и претендираните от страните трябва да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение