Решение № 308 от 7.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г.

Решение № 308 от 7.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Н. Т. Н., за възобновяване на решение № 33 от 14.03.2009 г. по внохд № 87/2009 г. на Шуменски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 35 от 13.01.2009 г. по нохд № 512/2008 г. на Шуменски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане или наказанието се намали. В искането за възобновяване на делото се твърди, че съдът неправилно е кредитирал само показанията на полицейските служители, а неоснователно са отхвърлени на групата свидетели, които сочат за водач на автомобила друго лице. Изцяло са игнорирани показанията на св. Ч. Наказанието е несправедливо, защото за да увеличи наказанието въззивната инстанция е приела за отегчаващо обстоятелство-незавършени наказателни производства срещу Н. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или наказанието се намали. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за възобновяване на делото. Наказанието не е явно несправедливо. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 35 от 13.01.2009 г. по нохд № 512/2008 г., Шуменски районен съд е признал подс. Н. Т. Н. за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. С решение № 33 от 14.03.2009 г. по внохд № 87/09 г., Шуменски окръжен съд е изменил присъдата, като е увеличил наказанието на една година и три месеца лишаване от свобода. По правилата на съвкупността е групирано това наказание и наложеното му по нохд № И-2384/2007 г. на СРС и определен размер на по-тежкото-една година и три месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. В искането отново се претендира за неправилна оценка на доказателствените източници по отношение на тяхната достоверност за установеното от полицейските служители-очевидци възприели осъдения Н. като водач на автомобила. Доводите в тази насока ангажират необоснованост на решението, което не е касационно основание за проверка. В разглеждания случай двете съдебни инстанции за изпълнили в пълен обем задължението си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339 ал. 2 НПК и въпросът за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав, за да се възприеме позицията на подсъдимия и защитата, че не е управлявал автомобила, преди да бъде извършена проверка за неговата правоспособност от органите на реда. Видно от мотивите на решението, въззивният съд след самостоятелен и подробен анализ на доказателствата по делото, са изложени съображения за тяхната оценка, противоречивите такива и по доводите на страните. Тези съображения не са изолирани от доказателствената съвкупност, а са в унисон с нея. Правилно съдилищата по фактите, не са кредитирали показанията на групата свидетели, които сочат за водач, лице седящо на задната седалка. По голяма част от тях са поискани за разпит от осъдения и не са разпитани на досъдебното производство. Изложени са съображения за тяхната противоречивост, след съпоставка на част от техните показания и е обосновано наличие на заинтересованост от изхода на делото /на стр.2, абз.3 и сл. и стр.3 от присъдата и на стр.3, абз.3 и 4 и стр.4 абз.1 от решението/. С пълно основание за кредитирани показанията на полицейските служители, които видели Н. да управлява автомобила в насрещното движение и след като го последвали и спрели зад него, с категоричност установили, че слиза от мястото на водача. Те са непротиворечиви и взаимно допълващи се. В подкрепа на тях са и приобщените писмени доказателства по делото. Доказателствата са възприети съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика. Направените констатации и изводи са в достатъчна степен подробни и убедителни по отношение на приетите за установени факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК. В тези рамки материалният закон е приложен правилно. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с никакви доводи и нови обстоятелства. Именно данните по делото са мотивирали въззивният съд по протест на прокурора, да наложи наказание за срок от една година и три месеца лишаване от свобода, което е към средния предвиден в закона размер. Изложени са подробни съображения, които обосновават високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Снизходителност, която да води до намаляване на наказанието не може да бъде проявена, след като Н. е осъждан седем пъти за престъпления от общ характер. Не приключените досъдебни производства, първоинстанционният съд правилно е възприел като отрицателни характеристични данни. За да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави и се пресече възможността на върши други престъпления е наложително да бъде отделен за по-дълъг период от време от обществото. С това ще бъдат изпълнени и останалите цели визирани в чл. 36 НК. Не са налице основанията за по чл. 342, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК за възобновяване на делото, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,