Решение № 4601 от 2.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Стойчева, в качеството й на селекционер С. Касиопея чрез процесуален представител срещу решение 3654 от 01.06.2022 г., постановено по административно дело 11367/2020 г. от на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата й против отказа на Директора на Областната дирекция по безопасност на храните Кърджали промени данните за собственост върху домашен любимец, идентифициран с инжектируем транспондер 10024000036068, вписан в информационната система ВетИС" към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), обективиран в писмо с изх. К-2433/30.10.2020 г. и е осъдена да заплати на Областната дирекция по безопасност на храните Кърджали деловодни разноски в размер на 100 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като неправилно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалвания отказ и й присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Кърджали в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Няма спор относно правилността на изводите на съда относно изводите му за постановяване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като настоящия състав при извършената проверка намира, че същите са правилни. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон. По силата на императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗВМД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ. Тъй като ветеринарните лекари при издаване на идентификационния паспорт и поставянето на микрочипа не изискват документ за собственост , те въвеждат данните на лицето, което е представило кученцето пред тях. Съгласно чл.174, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗВМД официалната идентификация на кучета се извършва чрез поставяне на инжектируем транспондер (микрочип) от ветеринарен лекар и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на Наредба 6 от 8.10.2013 г., след което ветеринарният лекар въвежда данните в ИИС. Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗВМД ветеринарният лекар има задължението да изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община, а регистрацията на кучетата фактически се извършва от ветеринарните лекари в Интегрираната информационна система на БАБХ. Записите в системата ВетИс са направени именно въз основа на подадената справка от д-р Кючукова и издадения идентификационен паспорт с посочен уникален номер, в който е вписан и имплантираният микрочип. Фактически спорът е за собствеността върху домашния любимец, която обаче не се определя от БАБХ и нейните органи, с извършени от тях по силата на закона административни действия. Ето защо правилно е прието от първоинстанционния съд, че вписването в информационната система на данни за собственика е с цел да се посочи лицето, което упражнявайки фактическата власт върху животното е отговорно за него, но не създава титул на собственост, а спорове относно собствеността върху домашния любимец следва да се решават по общия исков ред. В случая е налице висящ съдебен спор за собственост върху домашния любимец, предявен пред Районен съд Кърджали, който към момента на постановяване на съдебното решение няма данни да е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Обоснован е направения от съда извод, че правилно административният орган е отказал да промени данните в системата, доколкото липсва съгласие на вписания собственик, приемайки, че е налице правен спор, едва след решаването на който с влязло в сила решение може да възникне основание за промяна на данните. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение