Решение № 5810 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2012 г.

Решение № 5810 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Салих Ибрахим Узун, от с. Медни поляни, община Велинград, против решение № 288 от 08.06.2012 г., постановено по адм. дело № 298/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при РУП - Велинград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Салих Ибрахим Узун против заповед № 72/06.04.2012 г., издадена от полицейски орган при РУП - Велинград, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 274, ал. 3 от НК - жалбоподателят е бил заведен в полицията от служители на Държавно ловно стопанство "Чепино", тъй като е бил установен на 06.04.2012 г. около 5.30 ч. в токовище за диви петли на територията на стопанството, като е носел формени дрехи на служител по горите със знака Национално управление по горите, без да има право на това, поради което е направено обосновано предположение за извършване на престъпление по чл. 247, ал. 3 от НК. Именно наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Ето защо доводите в касационната жалба, че спрямо жалбоподателя не са били налице данни за извършено престъпление от общ характер са неоснователни. Фактът дали униформата и знака са действащи или са излезли от употреба, подлежи на установяване впоследствие и е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. По тези съображения е неотносимо към правилността на оспореното решение и представеното с касационната жалба постановление за прекратяване на наказателното производство. Неоснователни са и доводите на касатора, че за наличие на хипотезата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР данните за извършеното престъпление може и да са спорни, но престъплението трябва да е безспорно. Престъплението може да се счете за безспорно единствено при наличие на влязла в сила присъда. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Пазарджик решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,