Решение № 5384 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2013 г.

Решение № 5384 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор "Досъдебно производство" към 03 РУП-СДРВ, чрез процесуален представител, срещу решение № 4202 от 24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 11447/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 480/31.10.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца на Теодора Йорданова Тодорова, в качеството й на младши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" към сектор "ДП" при 03 РУП-СДВР, категория Г-III степен, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е издадено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Теодора Йорданова Тодорова, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и че същият не е мотивиран. Посочено е, че органът не се е съобразил с нормата на чл. 246 от ППЗМВР относно съдържанието на писмената заповед, тъй като същата е немотивирана и несъответстваща на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, тъй като наложеното наказание е свързано единствено с обстоятелството, че Тодорова се е явила в качеството й на свидетел по адм. дело № 4428/2012 г. на АССГ без да уведоми прекия си ръководител на 15.10.2012 г., а е отсъствала от работа за времето от 11.05 часа до 14.20 часа. Посочено е, че административният орган не е обсъдил факта, че служителката е била на свиждане при майка си от 13.00 часа до 14.20 часа, поради което е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил, че на 15.10.2012 г. Тодорова не е била на работното си място през работно време, за което не е уведомила прекия си ръководител, което съставлява неизпълнение на служебни задължения или заповеди, за което е наложено дисциплинарното наказание на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Административният орган при издаване на заповедта не е спазил изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Тодорова, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер. Налагането на дисциплинарно наказание "порицание" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. От събраните доказателства по делото е видно, че Тодорова се е явила в качеството й на свидетел по адм. дело № 4428/2012 г. по описа на АССГ, за което има издадена призовка за страна, в която е отбелязано, че свидетелят е напуснал залата на 15.10.2012 г. в 13.00 часа. Както правилно е отбелязал АССГ в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсват точно кои актове са нарушени, а са посочени само текстовете на правните норми. Поради това съдът служебно е изискал заповед № з-18169/26.10.2009 г. относно разпределението на работното време и реда за отчитане и компенсиране на положения труд извън редовното работно време на държавните служители от 01-09 РУ-СДВР. В заповедта за налагане на наказанието обаче не е посочено в какво точно се изразява нарушението, както и кое задължение или заповед Тодорова не е извършила/изпълнила. Неспазването на това законово изискване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От изложените в оспорената заповед, както и в изготвената справка от проверката фактически основания за издаването й не става ясно с какви действия и по какъв начин Тодорова е нарушила цитираните норми и актове. Нарушението във формата на административния акт е съществено, тъй като възпрепятства правото на защита на наказаната. Самото изброяване на текстове от ЗМВР и ППЗМВР не може да квалифицира извършеното нарушение на служебната дисциплина. В обжалваната заповед липсва точно и конкретно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, от което следва, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Посочените в заповедта норми на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР също не могат да квалифицират нарушението от правна страна, тъй като не съдържат описание на правилата за поведение и разпоредбите, които са нарушени. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителя на защита. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По делото е направено искане от процесуалния представител на Теодора Тодорова за присъждане на разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие уговорената сума е в размер на 400.00 лева, но няма доказателства, че същата е реално платена. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ и в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Този реквизит липсва в представения договор, поради което не следва да бъде присъждано възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение