Решение № 200 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2016 г.

ВАСV отделение08.01.2018 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. С. от гр. П. срещу заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 200 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. С. С. от гр. П. срещу заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 16.04.2014 г. държавният служител Стойчев, в качеството му на началник на ГПУ - П. в РДГП - С. е съгласувал протокол рег. № 13965/16.04.2014 г. за извършено охранително обследване на ГПУ - П., въпреки че в него не било включено помещението, в което се съхраняват веществени доказателства по ДП № 87/2012 г. по описа на сектор БОП - Б., като на 10.05.2014 г. е извършена кражба на веществени доказателства по посоченото досъдебно производство. С извършеното съгласуване на протокола П. С. не е осъществил разпоредения му със заповед рег. № 377/11.03.2014 г. на директора на РДГП - С. контрол над комисията, определена да извърши охранително обследване и оценка на надеждността на системите за физическа защита на обектите на ГПУ - П.. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано съобразно разпоредбите на закона и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.). С оглед на това и поради факта, че деянието е извършено от жалбоподателя в срока на наложено наказание "порицание" и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, министърът на вътрешните работи налага на Стойчев дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорената от него заповед и моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема, че същата е неоснователна, поради следното: Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед № К-703/09.05.2014 г. на директора на РДГП - С., с която е определена и комисия, която да извърши разследване по случая. Изготвена е обобщена справка рег. № 15103/26.06.2014 г. за извършена проверка от назначената комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание", но поради факта, че деянието е извършено от служителя в срока на наложено му наказание "порицание" и на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР (отм.), предлага на Стойчев налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години". Служителят е запознат със справката на 02.07.2014 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения. Такива са депозирани от него на 03.07.2014 г. Изготвено е становище от 11.07.2014 г. от комисията, извършила служебната проверка, до ВНД директор на РДГП - С. за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година до 3 години" на жалбоподателя. Стойчев е поканен да даде писмени обяснения с писмо рег. № 8121р-23949 от 01.10.2014 г., като такива не са депозирани от него. Изготвено е предложение на 08.09.2014 г. от директора на ОД на МВР - Б. до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" на Стойчев, като последният е бил запознат със съдържанието му срещу подпис на 11.09.2014 г., като собственоръчно е написал, че няма да дава писмени обяснения. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР и Г. шеста от ППЗМВР. При издаването й е спазен материалният закон и е съобразена с целта, преследвана от закона. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които водят до ангажиране на дисциплинарна отговорност. В случая фактът на извършеното дисциплинарно нарушение не се опровергава пред съдебната инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Въпреки твърденията на Стойчев по време на дисциплинарната проверка, че спорното помещение за веществени доказателства също е било включено в обследването на комисията, макар и не детайлно индивидуализирано в протокола, а като част от складовете на група "Логистика" в западната част на административната сграда, доказателства в тази насока не са ангажирани пред съда. Поради това не се опровергават констатациите и изводите на органа за извършеното от Стойчев дисциплинарно нарушение. Възражението, което се прави от жалбоподателя в насока, че налагането на дисциплинарното наказание е извън сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като не съответства на представените към административната преписка писмени доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно наказващия орган с всички събрани доказателства, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 08.09.2014 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 05.11.2014 г., следователно в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и в едногодишния срок от извършване на нарушението. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като спрямо служителя не е осъществен фактическият състав на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР (отм.) за налагане на този вид наказание, а именно извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Установено е, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание", наложено със заповед № 323/28.02.2014 г. на директора на РДГП - С., която по указание на петчленния състав е представена по делото при новото му разглеждане. Не се събраха и доказателства, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" е била оспорена от Стойчев по съдебен ред. Възражението, че началото на административното производство е изготвянето на становище рег. № 16469 от 11.07.2014 г., и производството е следвало да се развие по действащия закон (ЗМВР, който е в сила от 01.07.2014 г.), без да са налице условията за прилагане на § 15 от ПЗР на ЗМВР, е неоснователно. По отношение на жалбоподателя е приложима тази разпоредба, по силата на която образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР се довършват по досегашния ред. Още повече, че приложимата материалноправна норма е тази, която е действала към момента на извършване на дисциплинарното нарушение, което е станало при действието на отменения ЗМВР, тъй като датата на извършеното нарушение е 16 април 2014 г. В жалбата се съдържа оплакване, че посочената в административния акт заповед рег. № 703 от 09.04.2014 г. на директора на РДГП - С. относно извършване на проверка по постъпили предварителни данни е с дата, предхождаща сочената за дата на извършеното дисциплинарно нарушение 16.04.2014 г., което ограничава правото на защита на жалбоподателя. Не ставало ясно цитираната заповед за назначаване на проверка към кой случай се отнася и констатациите й относими ли са към производството образувано срещу служителя. Това оплакване е неоснователно. По делото е представена заповед рег. № 703 от 09.05.2014 г. на директора на РДГП - С. относно извършване на проверка по постъпили предварителни данни за допуснато дисциплинарно нарушение, която е цитирана и в други документи. Установява се, че изписването на същата неточно в заповед № 8121К-2494/05.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Стойчев е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", е резултат на техническа грешка. По изложените съображения жалбата на П. С. С. срещу процесната министерска заповед е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника в настоящето производство не се претендирани. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,