Решение № 8856 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2012 г.

Решение № 8856 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Лалковците" ЕООД чрез процесуален представител адв. Иван Иванов от АК-Ямбол, против мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи на основание чл. 37в, ал. 12 вр. ал. 4 от ЗСПЗЗ за стопанската 2010/2011 г. Жалбоподателят твърди, че на 2.11.2011 г. е поискал издаване на такава заповед, но не е получил отговор, поради което моли мълчаливия отказ да бъде отменен и министъра задължен да издаде заповед. Претендира присъждане на всички съдебни и деловодни разноски. Ответника - Министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител мотивира становище, в което твърди, че видно от представената в съдебно заседание Заповед № РД46-710/30.12.2010 г., министъра е възложил на директорите на областните дирекции "Земеделие" да издават заповедите по чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, във връзка с която цялата преписка по искането на жалбоподателя е изпратена на директора на ОДЗ-Ямбол, поради което е следвало съответния директор да се произнесе по подаденото до министъра искане. Жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на едномесечния срок по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. В разпоредбата на чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) законодателно е уреден въпроса със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение. Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните, според ал. 13 - министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. Поради липсата на заповед по ал. 4 на чл. 37в ЗСПЗЗ от директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол, "Лалковците" ЕООД са подали заявление до Министъра на земеделието и храните, в което е поискал на основание чл. 37в, ал. 12 да бъде издадена заповед за разпределение на масиви за ползване в с. Лалково, общ. Елхово, обл. Ямбол. В изпратената до съда административна преписка не се съдържа издадена заповед за разпределение на масиви от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Ямбол, а писмо изх. № РД-06-1532/5.12.2011 г. от началника на ОСЗ-Елхово до директора на ОДЗ-Ямбол, в което се съдържат данни, че не са налице основания за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ. Не се установява от доказателствата, нито се твърди от ответника, че такава заповед е издадена. При това положение е налице хипотезата на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ - заповедта да бъде издадена от Министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице. Видно от текста, административният орган е длъжен да издаде заповед и то в едномесечен срок от поискването й, независимо, че с цитираната заповед е делегирал това си правомощие на областния директор. Министърът с делегацията на правомощия на свой подчинен орган не се е лишил от тях. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия, още повече, че подчиненият орган мълчаливо отказва да постанови изричен акт, което му е възложено чрез заповедта за делегация. При тази обвързана компетентност мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен. Приложените по делото няколко заповеди, от които относимата за казуса е тази с № РД 46-710 от 30.12.2010 г., с която Зам. министър при условията на заместване на титуляра (със заповед № РД 09-1162/23.12.2010 г.) е възложил на директорите на областните дирекции "Земеделие" да издават заповедите по чл. 37в, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ при хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, не променят горния извод. И в двата случая трябва да има издадена заповед или за разпределение на масиви или да бъде постановен изричен мотивиран отказ за това. След като Министърът на земеделието и храните е считал, че такава заповед или отказ е следвало да бъда издадени, независимо от прехвърлянето на тези правомощия на Директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Ямбол, е следвало той да издаде заповедта или изрично да откаже издаването й поради липсата на правни и фактически основания за това, тъй като явно с института на делегацията не са постигнати целите на закона и не са спазени принципите на административния процес заложени в чл. 11 АПК за бързина и процесуална икономия, което обуславя незаконосъобразност на мълчаливия отказ. С оглед изложеното, обжалваният мълчалив отказ ще трябва да бъде отменен и след като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, делото следва да се върне като преписка на Министъра на земеделието и храните, за процедиране съобразно с дадените указания. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,