Решение № 15522 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2020 г.
ВАСVIII отделение15.12.2020 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 518/23.04.2020 г., постановено по адм. д. № 267/2020 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК [ЕИК], срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16 – ФК/8.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите [населено място] разноски по делото в размер на 270 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15522 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, против решение № 518/23.04.2020 г., постановено по адм. д. № 267/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16 – ФК/8.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – [фирма], чрез адв. А. Христанов, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд–Варна е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16 – ФК/8.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на [фирма] е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект –магазин за цветя, находящ се в [населено място], [улица] и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 7.01.2020 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която при контролна покупка и заплащането й в брой в 15. 55 часа, не е издаден фискален бон от нито един от трите броя налични в обекта. Прието е, че нарушението е извършено повторно, в едногодишния срок от влизане в сила на НП спрямо същия субект за същото нарушение на друг стопанисван от него обект. Съдът е приел, че е налице липса на конкретни мотиви относно срока на действие на наложената принудителна мярка, поради което е отменил заповедта за налагането й. Според да също така не е безспорно доказана описаната в заповедта фактическа обстановка. Така постановеното решение е неправилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на [фирма], за което е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0304645/14.02.2019 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. Според настоящият състав, в случая установената продажба на 1 бр. циклама в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от ФУ е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. В случая протокол сер. АА № 0354824/7.01.2020 г. е съставен в присъствието на В. Христова – управител в на дружеството, която е присъствала по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради е годно доказателство средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени фактическите и правни основания за издаването й. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 30-дневен. Той е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, предвид констатираната повторност на нарушението и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Поради изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата на [фирма] срещу заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде отхвърлена. Разноски: При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 100 лв., определени по реда на АПК, ЗПрП и Наредба за заплащане на правната помощ, и 70 лв. за заплатената от касатора държавна такса, или общо 270 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение