Решение № 2942 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2011 г.

Решение № 2942 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Катлинка Генчева Симеонова от гр. Враца срещу решение № 54 от 21.03.2011 г., постановено по преписка № 81/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Агенцията за социално подпомагане чрез изпълнителния си директор и Министерството на труда и социалните грижи чрез министъра не са извършили дискриминация по признак "лично положение". Релевират се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна министърът на труда и социалната политика оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Заинтересованата страна изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане оспорва жалбата по изложени в писмени бележки доводи. Върховният административен съд, след като обсъди представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Катлинка Генчева Симеонова е сезирала Комисията за защита от дискриминация с оплакване за проявено дискриминационно отношение към нея от страна на Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалните грижи. Твърди, че като личен асистент по национална програма "Асистенти на хора с увреждания", тя е поставена в по-неблагоприятно икономическо положение в сравнение със стартиралия през 2010 г. проект "Социална услуга за качествен живот - фаза 2" и, лишавайки я от информация за започналия проект, МТСГ и АСП са я третирали по-неблагоприятно. По делото няма спор за факти. Националната програма "Асистент за хора с увреждания" се финансира от държавния бюджет и кандидатите за личен асистент следва да отговарят на утвърдените от министъра на труда и социалната политика условията и критерии, предвид целта на програмата и обхвата на лицата. Жалбоподателката е включена в програмата като личен асистент. Проект "Социална услуга за качествен живот - фаза 2" стартира през м. януари 2010 г. с бенефициент Агенцията за социално подпомагане. Този проект се изпълнява по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, Приоритетна ос 5 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Обхвата на лицата не е идентичен с този по националната програма, като дейността "личен асистент" не се припокрива изцяло с тази дейност по националната програма - както по изисквания и задължения, така и по схема на заплащане. Всяко лице може да кандидатства на равно основание за предпочитана от него програма. Изборът, съобразно това дали покрива критериите за личен асистент предвид целите на проекта и програмата, е на възлагащия орган. За да постанови оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е приела, че Симеонова работи като личен асистент по националната програма, а започналият проект през 2010 г. е общодостъпен и държавните органи нямат задължения за персонално уведомяване на определен кръг лица. Всяко лице има право на равен достъп до програмите. Поддържаното в жалбата несъгласие с въведените критерии и условия, сочещи, според Симеонова, на по-изгодни условия по Проект "Социална услуга за качествен живот - фаза 2", не представлява неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитие в жалбата до съда доводи по същество преповтарят изложеното пред КЗД и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. В случая жалбоподателката твърди, че е дискриминирана, тъй като ответниците не са я информирали в качеството й на личен асистент, че може да кандидатства по друга програма, предлагаща според нея по-благоприятни условия - "Социална услуга за качествен живот - фаза 2". Условията за кандидатстване и критериите за двете програми са различни, те са заложени изначално, а не спрямо жалбоподателката. КЗД не дължи произнасяне по принцип, а с оглед наведените конкретни оплаквания с които е сезирана. Необходимата връзка на условията по двете програми с конкретната работа се отнася преди всичко до изискванията за самата работа. Такава връзка с изразени или предполагаеми дискриминационни предпочитания на Симеонова не е годно основание. В този смисъл изискванията, които са вътрешноприсъщи на работата, се считат оправдани. Комисията е анализирала заложените в двете програми критерии и цели и е направила законосъобразен извод, че различно третиране на жалбоподателката спрямо лица в сходна ситуация не е установено, тъй като това са две самостоятелни възможности, предлагани от държавните органи и всеки желаещ е в правото си да кандидатства за всяка от програмите. Това, че Симеонова не била информирана от ответниците, не сочи на неравенство в третирането. Още повече, че ответниците нямат такова задължение, а и липсата на задължение за уведомяване сама по себе си не е дискриминационно отношение по смисъла на закона. Предвид изложеното настоящият състав счита изводите на КЗД за законосъобразни. Не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства, тъй като не са налице сходни обстоятелства за сравнение. Комисията е разгледала събраните по преписката доказателства и същите са обсъдени в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителният извод, че жалбоподателката не търпи дискриминационно отношение по признак "лично положение", който да я отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно, затова не би могла да бъде установена причинна връзка между въведените по програмите критерии и упражнено неравно отношение към Симеонова като личен асистент по програма "Асистенти на хора с увреждания". Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което се възприемат от настоящия съдебен състав като доказани и съответстващи на обективната истина. Тежестта на доказване ще лежи върху Комисията, когато жалбоподателката установи наличието на дискриминация при пръв прочит, а това зависи от конкретните твърдения и факти по делото. Нито въведените с жалбата твърдения, нито събраните по делото доказателства сочат дори на индиция за дискриминация. Жалбоподателката не установява, че има разлика в третирането между нея и други лица при сходни обстоятелства. Условията по двете програми на МТСГ и АСП не могат да се приемат като такива. Предвид изложеното, жалбата на Катлинка Симеонова е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд