Решение № 12458 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2015 г.

Решение № 12458 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Националния статистически институт (НСИ) против решение № 4450/25.06.2015 г., постановено по административно дело № 3602/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - С. М. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 213/30.03.2015 г., издадена от председателя на Националния статистически институт (НСИ), с която е прекратено служебното правоотношение със С. - държавен служител, на длъжността "директор", Териториално статистическо бюро - С., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в едномесечен срок от получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране, но са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно. След анализ на проведената процедура по оценяване на държавния служител, е обоснован извод, че заповедта е издадена в нарушение на установеното в чл. 59, ал. 1 АПК общо изискване за мотивиране на индивидуалните административни актове и при допуснати съществени нарушения на установените в специалната наредба норми. Възможно най-ниската оценка, предвидена в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) е поставена след формално спазване на изискванията за изготвяне на работен план, за провеждане на междинна среща, но не съдържа мотиви, които да обосновават безпристрастно, честно и компетентно, въз основа на обективно установими конкретни факти и обстоятелства оценяване изпълнението на заеманата от жалбоподателя длъжност. Такива мотиви липсват и в оспорваната заповед. Според решаващия съд, горният извод определя жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като основателна. Решението е правилно. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Решаващият съд правилно извършва контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване. Неоснователен е довода на касатора, че определените в работния план цели са съответни на изискванията на нормативната уредба и съобразени с характера на дейността на служителя. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА изисква определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. Още с формулирането на целите за оценявания период, оценяващият ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и по този начин е поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна основа. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания. Посочените разпоредби изискват на тази среща да се извършва преглед на изпълнението на целите, определени в индивидуалния работен план /тоест на всички цели/ и при необходимост да се набелязват конкретни действия за подобряване на изпълнението. Видно от съставения и подписан формуляр е, че не е било обсъдено изпълнението на нито една от заложените цели, както и не са посочени конкретни действия за подобряване на изпълнението. Това нарушение представлява съществено такова в проведената оценителна процедура. Целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на целите, заложени в работния план, с които той да може да се съобрази, така, че да има възможност да ги изпълни до края на периода. В случая, правилно е прието, че междинната среща не е изпълнила това си законово предназначение. Правилни са изводите на решаващия състав, че поставената на служителя при заключителната среща оценка на показателите за компетентност не отговаря на изискванията на НУРОИСДА. Съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяване, регламентирани в чл. 18 от НУРОИСДА. Мотивите на оценяващия ръководител не са обосновани с обективно установими факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Неправилни са изводите на решаващия съд за липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. За разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, установяващ излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, чл. 108 от ЗДСл изисква посочване само на правните такива., т. е мотивирането от фактическа страна не е абсолютно необходимо условие за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Видно от чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл., законодателят е установил изискването да се посочат и фактическите обстоятелства единствено досежно случаите на прекратяване на служебно правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви. Въпреки горното, при установените факти изводите, че оценката е съставена в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и чл. 15 от Наредбата, като показаните от служителя компетентности не са анализирани и съгласно Приложение № 1 са правилни и обосновани. Процедурата по оценяването е изпълнена формално. Правилно е прието, че общата оценка противоречи на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и доколкото липсват мотиви, които безспорно и категорично да налагат извода, че в случая "най-ниската оценка" е реалната оценка за служителя, издаденият административен акт не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. и на това основание правилно оспорената заповед е била отменена като незаконосъобразна. Изводите на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправните изисквания на НУРОИСДА. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид изхода на спора и заявеното от ответника по касация искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, Националния статистически институт следва да бъде осъден да заплати на С. М. С. сумата от 300 лева /триста лева/ за разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение