Решение № 75 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 944/2012 г.

Решение № 75 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 944/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на К. Г. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 919/4.06.2012 г., постановено по гр. д. № 460/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се признава за установено между А. С. Ш., К. Г. Б. и С. Г. Ш. от една страна и М. Х. К. от друга, че при одобряването на кадастралната карта на [населено място] собственик на земеделски имот от 1109 кв. м. в м. "Св. А." в землището на [населено място], част от който от 517 кв. м. е заснет като ПИ № *, част от 471 кв. м. -като ПИ № * и част от 113 кв. м. - като ПИ № *, е бил Г. С. Ш., починал на 20.01.2009 г. и вместо това е отхвърлен искът за признаване за установено в отношенията между А. Ш., К. Б., С. Ш. и М. К., че при одобряване на кадастралната карта на [населено място] собственик на имота е бил Г. Ш. Поддържа се, че след приключване на производството по делото молителката се е снабдила с ново доказателство - служебна бележка изх. № 08-20-18/26.07.2012 г. на кметство [населено място] за обстоятелството, че процесният имот никога не е влизал в ТКЗС, което е от съществено значение за спора с оглед мотивите на решението, чиято отмяна се иска. В писмен отговор ответниците по молбата Й. А. П., Р. Г. П. и С. Г. Ц. изразяват становище, че молбата за отмяна е основателна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор ответникът по молбата [община] изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като с определение № 9/16.01.2013 г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че Г. Ш. е получил по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 245/1964 г. на А. 1 дка в м. "Св. А.", землището на [населено място], но не се легитимира като собственик на този имот към момента на одобряване на кадастралната карта, тъй като правото на собственост не е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че кадастралната карта е вярно отражение на влязлата в сила карта на възстановената собственост, тъй като кадастралната карта и регистрите към нея се изработват чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове и регистри, одобрени по отменения ЗЕКНРБ, отменения З., ЗСПЗЗ и ЗВСТЗГФ /чл. 41, ал. 1 ЗКИР/ като картата на възстановената собственост служи за изработване на кадастралната карта /чл. 2, т. 11 от Наредба № 49/5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост/. Обстоятелството дали е необходимо правото на собственост върху придобит през 1964 г. недвижим имот да бъде заявявано за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е прието, че има съществено значение за основателността на предявения по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР иск. С молбата за отмяна е представена служебна бележка № 08-20.18/26.07.2012 г., издадена от кметския наместник на кметство [населено място], че нива в м. "Св. А." не е влизала в ТКЗС и е била обработвана от собствениците Г. и А. Ш. Въпросът дали правото на собственост е следвало да бъде заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ при положение, че ищците се позовават на правните последици на спогодба за поделяне на имота и упражняване на фактическа власт върху него, вкл. до датата на предявяване на иска /11.05.2009 г./, които противопоставят като придобивни основания на ответниците, позоваващи се на решение на ОСЗ от 15.01.1999 г., не е бил поставян на разглеждане по делото. Доколкото обаче съдът е приел този въпрос за съществен, според настоящия състав представеното с молбата за отмяна писмено доказателство съдържа данни за осъществяването на обстоятелство, за което страната не е могла своевременно в хода на производството да представи доказателства по причина, че същото не е било включено по надлежен ред в спорния предмет. Поради това следва да се приеме, че е установено наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна. Решение № 919/4.06.2012 г. по гр. д. № 460/2012 г. на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства за обстоятелството дали процесният недвижим имот е бил включен в ТКЗС. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение