Решение № 5656 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2017 г.

Решение № 5656 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П., в качеството му на управител и законен представител на "Ч.-Й. Н." ООД, гр. С., срещу решение № 145 от 9.02.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-943 от 16.12.2016 г. С него КЗК е оставила без уважение жалбата му срещу решението на възложителя, с което е открита процедурата за възлагане на обществената поръчка, както и искането му за възлагане на направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът в настоящото производство моли, съдът да отмени решението на КЗК и това на възложителя. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна КЗК не взема становище. Ответникът изпълнителният директор на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат М., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на КЗК за правилно и законосъобразно по съображения, които подробно излага в представените писмени бележки и моли, то да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 1 200 лв., направени пред касационната инстанция по представения списък и приложените писмени доказателства. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи, които противопоставя на всеки един от доводите в касационната жалба. Счита, че КЗК е установила всички факти, относими към оспорване на решението на възложителя, а въз основа на тях е извела обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на решението на възложителя. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и е срещу неблагоприятен за страната правораздавателен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че изпълнителният директор на "Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс" ЕАД, гр. С., действащ като възложител по чл. 5, ал. 2, т. 14 ЗОП, с решение № РД-09-246-1 от 17.11.2016 г., на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗОП е открил "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставки на хранителни продукти на едро за нуждите на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД. Това решение на възложителя е било обжалвано от "Ч.-Й. Н." ООД с твърдения за незаконосъобразност, за допуснато нарушение по чл. 48, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП. Дружеството -жалбоподател е твърдяло, че с решението е било допуснато нарушение и на чл. 63, ал. 1, т. 10 и 11 ЗОП, както и на чл. 64, ал. 1, т. 9 ЗОП. КЗК е приела жалбата за допустима и я е разгледала по същество. Във фактическата част от решението на КЗК са описани относимите към жалбата части от обявлението и документацията за участие, одобрени с решението за откриване на процедурата. Всяко едно от твърденията за незаконосъобразност е било разгледано отделно от КЗК, чрез съпоставяне на установеното фактическо положение с действащото материално право. Като краен извод КЗК е приела, че решението на възложителя за откриването на процедурата е законосъобразно, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 ЗОП е оставила жалбата без уважение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се навеждат същите доводи, съдържащи се в първоначалната жалба, но вече посочени като касационни основания за отмяна на решението на КЗК. Първият довод в касационната жалба е, че решението на възложителя е незаконосъобразно поради това, че е нарушено изискването на чл. 48, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП. Касаторът твърди, че с въвеждането на конкретен стандарт към определена група хранителни продукти, няма допълнението с думите "или еквивалентно/и", с което е нарушен принципът и на равен достъп на кандидатите и участниците до процедурата. Доводът е неоснователен. В документацията за участие, част "Й" - Обект на поръчката, са посочени техническите параметри на хранителните продукти. За част от тях е въведено изискването да отговарят на посочения утвърден стандарт, БДС стандарт и браншови стандарт. Въпреки това, за всеки един продукт, за който е въведено изискването да отговаря на съответния стандарт, преди него е посочен съответния вид хранителен продукт, който трябва да отговаря на определено изискване, което не е обвързано с утвърден стандарт, БДС стандарт или браншови стандарт. Възложителят е мотивирал въвеждането на посочените стандарти относно техническите параметри на които трябва да отговарят хранителните продукти с т. 7 от техническата спецификация, в която изрично е посочено, че конкретните артикули под № 2, 4, 6, 9, 23, 25, 32, 44, 59, 70 и 154 трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 16.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, защото въпросните продукти са предназначени за хранене на деца в основно болнично училище "Д-р П. Б. в "Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, филиал "Момин проход", гр. М. проход. В наредба, относно определените артикули, са посочени специални изисквания, на които хранителните продукти трябва да отговарят, поради което с въведените изисквания в техническата спецификация възложителят е спазил специалните изисквания на които трябва да отговарят посочените хранителни продукти. Поради това не посочването на добавката "или еквивалентно/и" не съставлява нарушение на чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗОП, както правилно е приела и КЗК. На следващо място в касационната жалба се твърди, че неправилно в критериите за подбор относно техническите изисквания и професионални възможности възложителят е въвел изискването участниците да имат внедрена от акредитиран орган система за управление на безопасност на храните по стандарт ISO 22000:2005, което е било в нарушение на чл. 63, т. 10 и 11 ЗОП, които разпоредби кореспондирали с чл. 64, ал. 3 и 4 ЗОП. Според касаторът възложителят можел да изисква единствено участникът да прилага система за управление на качеството ISO 9001:2008 и да прилага системи или стандарти за управление на околната среда ISO 14001:2005. Този извод следвал от чл. 64, ал. 3 и 4. Твърдението е неоснователно. Касае се за доставка на хранителни продукти за деца и ученици, поради което е приложима нормата на чл. 63, ал. 3 ЗОП - предмет на обществена поръчка със специално предназначение. Поради това възложителят е изискал при доказване на техническите възможности участниците да имат внедрена от акредитиран орган система за управление на безопасност на храните по стандарт ISO 22000:2005 или еквивалентно/и. КЗК е изяснила съдържанието и обхвата на стандарт ISO 22000:2005 като е посочила, че този международен стандарт определя изискванията за система за управление на безопасността на хранителните продукти на всички нива от хранителната верига до крайния етап на консумация. Комуникацията по хранителната верига е от изключителна важност, за да се идентифицират всички опасности и адекватно да се контролират на подходящ етап от хранителната верига. Специалното предназначение на предмета на обществената поръчка обосновава въвеждането на подобно условие за доказване на техническите възможности с оглед гарантиране на безопасността и качеството на предлаганата храна в обектите на възложителя. Възможността за въвеждане на такова изискване от страна на възложителя за критериите за подбор е диспозитивна с оглед нормата на чл. 63, ал. 3 ЗОП, поради което така въведеното изискване като критерий за подбор не е в нарушение на чл. 63 и чл. 64 ЗОП, както правилно е възприела и КЗК. КЗК е възприела за неоснователна частите от жалбата, насочени срещу въведеното изискване за доказване на икономическото и финансово състояние на участниците, както и изискването за доказване ползването капацитета на трети лица по чл. 65, ал. 1 ЗОП. В тази част от решението няма оспорване в касационната жалба, поради което не следва да се обсъжда. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на направените разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Ответникът е направил разноски в размер на 1 200 лв., които касаторът следва да му заплати. Воден от горното и на основание чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,