Решение № 460 от 15.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1500/2014 г.

Решение № 460 от 15.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1500/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Д. Р. Н. - подсъдим по нохд № 113/2014 г. на Троянския районен съд и внохд № 249/2014 г. на Ловешкия окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела, след което същото да бъде прекратено, или Н. да бъде оправдан. Исканото възобновяване е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание осъденият не се явява и не се представлява. Прокурорът намира искането за неоснователно и заключението му е да се остави без уважение. ВКС намира искането за допустимо да бъде разгледано - направено е от осъден в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и с него се иска отмяна на съдебни актове от изброените в чл. 419 НПК - но не и уважено. С присъдата по първоинстанционното дело - № 18 от 14.V.2014 г. - Н. е признат за виновен в това, че на 17.V.2013 г. е отсякъл без редовно писмено позволително 61 дървета от горския фонд на Държавно горско стопанство - /населено място/, намиращи се в землището на [населено място], местността "населено място", на стойност 2 150 лв., за което и на основание чл. 235, ал. 1 НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода и 1 000 лв. глоба, като лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. С решението по въззивното дело - № 89 от 18.VII.2014 г. - присъдата е потвърдена. Доводите, с които са подкрепени направените в искането възражения - за неправилно прилагане на материалния закон и за липса на доказателства, Н. да е автор на деянието, за което е обвинен и осъден - са копирани от въззивната жалба, и на тях въззивният съд изчерпателно е отговорил. Нарушение на материалния закон не е допуснато. Двете предходни инстанции правилно са приели, че редовно писмено позволително е имало - № 0087260 от 4.I.2013 г., издадено на [фирма]- но за сеч само на дърветата, маркирани от Н. М., служител в ДГС - /населено място/. Правилно, на следващо място, е прието, че отсечените от Н. дървета не са били маркирани от този служител - били са немаркирани изобщо или върху тях е имало поставени знаци, имитиращи по цвят и форма направената от Н. М. маркировка. При така установените факти, които не се и оспорват, извършеното от подсъдимия съставлява престъпление по чл. 235, ал. 1 НК - сеч на дървета от горския фонд без позволително, тъй като с наличното такова се е позволявала сеч само на дървета, маркирани от оправомощения за това орган. Неоснователно се оспорва правилността на извършения от предходните съдебни инстанции доказателствен анализ, който, според осъдения, трябвало да доведе до извода за липса на доказателства, Наденов да е автор на незаконната сеч. Освен с признанието, направено при досъдебното разследване в разпита му от 22.V. 2013 г., което признание е включено в годния за обсъждане доказателствен материал по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4,предл. първо НПК, авторството на Н. е категорично установено и от свидетеля Д. С. Д., който, разпитан в първата инстанция на 14.V.2014 г., е заявил: " ... Д. режеше, а аз ... влачех отрязаните дървета... Освен Д. друг секач нямаше на това сечище.". С оглед на дотук изложеното и на чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС