Решение № 13413 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2018 г.

Решение № 13413 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград, против решение № 462 от 15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 853/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав или да се отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Бендида" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, чрез адв. Златинова като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение по оспорване на "Бендида" ООД е обявен за нищожен отказ № 61/05.10.2017 г. на главния архитект на община Благоевград за презаверяване на разрешение за строеж № 104/03.04.2013 г. и делото като преписка е изпратено на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което обуславя неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Изложил е съображения, че с решение № 1174 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 360/2016 г. на същия съд, оставено в сила с решение № 2616 от 01.03.2017 г. по адм. дело № 10377/2016 г. на Върховния административен съд, е отменен предходен отказ, обективиран в писмо изх. № З-03-83/27.05.2016 г. на главния архитект на община Благоевград за презаверяване на разрешение за строеж (РС) № 104/03.04.2013 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Според съда с мотивите на това решение, в които е прието, че РС не е изпълнено в 3-годишния срок по чл. 153, ал. 2 (редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2017 г.) ЗУТ по независещи от заявителя "Бендида" ООД причини и по делото липсват доказателства, че предпоставките, при които РС губи правно действие, са установени писмено от неговия издател, на административния орган са дадени задължителни указания за презаверяването му. Приел е, че неизпълнението им има за последица нищожност на акта. Решението е неправилно. Изводите на съда за нищожност на оспорения отказ на основание чл. 177, ал. 2 АПК са незаконосъобразни и необосновани. Цитираната разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По делото няма спор, че отказът на главния архитект на община Благоевград е издаден, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 360/2016 г. е отменен предходен отказ, обективиран в посоченото писмо и преписката по заявлението на "Бендида" ООД за презаверка на влязлото в сила на 29.04.2013 г. РС № 104/03.04.2013 г. е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че с влязлото в сила решение са дадени указания на административния орган за постановяване на позитивен акт по искането за презаверка. В мотивите на това решение е посочено, че условията, при които разрешението за строеж губи правното си действие, следва да бъдат установени писмено от органа, който го е издал, а такива доказателства по делото липсват. Прието е, че отказът не е мотивиран, няма изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК и не е обоснован с липса на предпоставките за презаверка. Тези нарушения са определени като съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което отказът е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В оставящото го в сила решение на касационната инстанция също е прието, че оспореното писмо обективира изричен отказ, като липсват данни и доказателства за обследване на предпоставките по чл. 153, ал. 2 ЗУТ, което съставлява нарушение по чл. 59 АПК. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал само на част от съображенията, изложени в мотивите на влязлото в сила решение, като ги е интерпретирал в смисъл, че е прието изпълнението на законовите предпоставки по чл. 153, ал. 2 ЗУТ, в действащата към този момент редакция. Указания да се извърши исканата презаверка на РС не се съдържат нито в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, нито в мотивите му, доколкото предходният отказ е отменен поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК и установената в закона процедура. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения пред него отказ по чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с решение № 1174 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 360/2016 г. на същия съд, е неправилно. Актът на главния архитект на община Благоевград не е издаден при несъобразяване с указанията на съда, дадени в отменителното решение, както неправилно е приел съдът. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях, но не определят резултата от произнасянето му. В случаите на чл. 173, ал. 2 АПК, когато съдът изпраща преписката на съответния административен орган за ново разглеждане, не се постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат. Поради това издаденият след връщане на преписката отказ не е нищожен на приетото от съда основание. В обжалваното решение са изложени съображения единствено по чл. 177, ал. 2 АПК, без да е направена преценка на оспорения отказ на основанията по чл. 146 АПК, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция не би могла да формира изводи по съществото на спора за първи път, а дължи произнасяне по правилността на съдебния акт въз основа на направените от първоинстанционния съд фактически установявания и правни изводи1, каквито липсват. Поради това решението като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането за разноски пред касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,