Решение № 4587 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2015 г.

Решение № 4587 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Розабул" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Централен, ул. "Булаир", № 32, против Решение № 6932 от 18.11.2014 г. Административен съд - София-град, по адм. д. № 3678 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 15/37/13.12.2011 г., издаден от митнически орган при Митница Пловдив, потвърден мълчаливо от Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано надценяване на установените счетоводни нередности при отразяване на използваната за производство на розов конкрет акцизна стока при игнориране на доказаното, че цялото количество закупен хексан е използвано от ревизираното дружество за производство на розов конкрет. От издадените приемателно-предавателни протоколи и фактури се установявало безспорно, че поръчката за производство на посочения продукт е изпълнена и че за това производство са били употребени съответните количества от акцизния продукт хексан. Без основание съдът потвърдил фактическите констатации на ревизиращите за наличие на липса на енергийни продукти към момента на извършената проверка. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция Митници, чрез юрк. Т. Симеонова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е притежавало Удостоверение № BG003000E051/08.05.2008 г., на освободен от акциз краен потребител. В хода на ревизията органите по приходите са проверили счетоводството на дружеството в периода 08.05.2008 г. - 15.02.2011 г. От счетоводните записвания са приели, че общото количество произведен розов конкрет за периода е 493 кг. За производството на това количество конкрет са били необходими 19 720 кг хексан. В същото време по сметка 302 - материали са били заприходени още 17 418 кг хексан, закупен от "Салина-7" ЕООД по две данъчни фактури от 13.05.2008 г. и от 04.06.2009 г., които са надлежно осчетоводени. Общото количество на закупения хексан по двете фактури е 32 823 хектолитра или 22 530 кг. Началното салдо към 01.01.2008 г. на хексана е 8 433, без вписана мярка, на стойност 6 506 лева, а крайно салдо на 31.12.2008 г. е 20 963 кг. Дружеството е изписало по сметка 302 "Материали", аналитично "хексан" през 2008 г. - 10 000 кг за 14 245,00 лева, при което в края на годината наличността е следвало да бъде 20 963 кг за 29 863,67 лева. През 2009 г. не е изписван хексан като разход. През 2009 г. са закупени 6 175 кг хексан, поради което в края на годината общото количество хексан е следвало да бъде 27 138 кг. До края на ревизирания период не се установява движение по счетоводните сметки, във връзка със закупуване или употреба на хексан при производството на розов конкрет. С Мемориален ордер № 5/20.12.2010 г. е изписан хексан на стойност 41 107,42 лева, като за основание на счетоводното записване е посочено "Изписан хексан изразходван 2008 г., 2009 г. ". С Договор за преработка на розов цвят от 16.05.2008 г. с "Интермед 1" ЕООД, "Розабул" ООД се е съгласило да преработи 150 000 кг розов цвят, доставен от Възложителя до получаване на розов конкрет от около 350 кг. Съгласно договора РЛ е приело да работи със суровини на клиента - розов цвят, т. е. на ишлеме и да влага и собствени материали. През 2008 г. РЛ е произвело 255 кг розов конкрет и го е заприходило по сметка 303 "Продукция". От представената разходна норма с Технологичната схема за производство на розов конкрет за влаганите материали в единица крайна продукция, се установява, че за произведеното количество краен продукт - розов конкрет 255 кг. е вложено 10 000 кг хексан, което е в съответствие с цитираната разходна норма. От произведения през 2008 г. розов конкрет, РЛ е продало на "Интермед 1" ЕООД 238 кг. С Договор за наем и преработка на ишлеме от 12.05.2009 г. РЛ е предоставило на "Интермед 1" ЕООД собствен недвижим имот - "Дестилерия" и "Екстракция". Органите на приходната администрация са установили, че 17 418 кг хексан реално е липсвал в производствената база на дружеството към момента, в който ревизиращият екип е извършил инвентаризация. Проверяващите са констатирали и липса на осчетоводена продукция /розов конкрет/, която евентуално е могла да се произведе с акцизния продукт. Във връзка с констатациите и на основание чл. 20, ал. 2. т. 8 от ЗАДС, митническите органи са приели, че за липсващото количество от 27 138 кг /39 535 л/ хексан се дължи акциз. С РА са установени публични вземания - акциз за ревизирания период в размер на 27 081,48 лева, ведно със съответните лихви. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съгласие с материалния закон. Съдът приел, че ревизираното лице, чиято е тежестта на докаже, че всичкото закупено от него количество хексан е използвано за производството на розов конкрет, не е успяло да докаже посочения факт с правно значение. Нередовното водене на счетоводството, при липса на други доказателства за употребата на хексана, както и реалната му липса, установена от ревизиращите с инвентаризация, са основание за начисляването на допълнителни публични задължения. Съставените мемориални ордери и приемателно-предавателни протоколи не доказват твърденията на жалбоподателя, че хексанът е употребен при производството на розов конкрет. Според съда, приетото по делото експресно заключение потвърждава посочените фактически изводи. Решението е правилно. Ревизията е била повторна, след отменително Решение № 614 от 24.08.2011 г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството му на решаващ орган по чл. 152 ДОПК, с което първоначален РА, установяващ същите задължения е бил отменен. В мотивите на отменителното решение е прието, че не е дадена възможност на ревизираното лице да докаже твърдението си, че през 2009 г. е произвело розов конкрет, което е продало на ишлеме на "Интермед 1" ЕООД, а при производството на този продукт е използвало именно установеното с инвентаризация липсващо количество акцизна стока. Пак в тези мотиви е посочено, че за прехвърлянето на посочения продукт на "Интермед 1" ЕООД са представени извлечение от счетоводна сметка на "Интермед 1" ЕООД и фактури с предмет "плащане по договор", за които е обяснено, че не са необходими приемо-предавателни протоколи. В първоинстанционния процес по оспорването на РА, въпреки многократно дадената възможност от страна на съда, жалбоподателят не е доказал посочения факт с правно значение. При посочените обяснения в първото ревизионно производство, представените след това приемо-предавателни протоколи между ревизираното лице и "Интермед 1" ЕООД, не са годна опора за обосновани изводи, че ревизираното лице е предало розов конкрет на посочената фирма. Още по-малко, въз основа на протоколите, може да се приеме за доказано, че въпросният продукт е произведен от ревизираното лице и то с употребата на липсващото количество акцизна стока. Съдебно-счетоводната експертиза наистина е потвърдила констатациите на ревизиращите, че в счетоводството на жалбоподателя няма отразяване на произведено количество розов конкрет, продадено на посочената фирма. На последно място, но не и по значение, в процеса пред административния съд, по реда на чл. 192 ГПК, са изисквани доказателства от страна на "Интермед 1" ЕООД за получаване на продукт от вида и количеството на обсъждания, което е останало без последствия. При тези доказателства, неоснователно е главното и единствено касационно оплакване, че съдът отхвърлил жалбата на ревизираното лице само въз основа на констатациите за счетоводни пропуски от страна на ревизирания. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение