Решение № 13621 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2013 г.

Решение № 13621 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 276 от 24.04.2013 г. по административно дело № 138/2013 г., Административен съд - Монтана е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Борислав Георгиев Тафраджийски от гр. Монтана против решение № 3 от 18.01.2013 г. на директора на РУСО Монтана; 3) осъдил Борислав Георгиев Тафраджийски да заплати на РУСО Монтана сума в размер на 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Борислав Георгиев Тафраджийски. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на РУСО Монтана, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С разпореждане № 815 от 10.12.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО Монтана е отказано на Борислав Георгиев Тафраджийски отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителни разпоредби) на КСО. При осъществения административен контрол директорът на РУСО Монтана е приел жалбата на Тафраджийски срещу това разпореждане за частично основателна относно зачитане на стажа му за времето от 24.10.1975 г. до 10.05.1977 г. и от 28.12.1978 г. до 14.09.1982 г., положен във "Водно стопанство" гр. Монтана като шофьор на "Краз" по условията на втора категория труд, но доколкото и така не са били изпълнени условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към датата, към която се извършва преценка на правото на пенсия, е потвърдил разпореждането относно отказа да бъде отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата на Тафраджийски до него срещу решението на директора на РУСО Монтана не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод в мотивите му, че законосъобразно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и КСО, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Борислав Георгиев Тафраджийски за неговата незаконосъобразност. Съдът е изложил подробни и убедителни съображения за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Предходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Борислав Георгиев Тафраджийски лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че лицето не отговаря на изискването да има най-малко 15 години трудов стаж от втора категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а директорът на РУСО Монтана е потвърдил разпореждането в тази част с мотив, че установените нови факти не оказват влияние върху правото на пенсия, защото макар че към датата на заявлението лицето има изискуемите възраст и осигурителен стаж, то не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Решаващо в случая се явява незачитането от административните органи на положения от Тафраджийски труд във "Водно стопанство" гр. Монтана на длъжността шофьор на "Камаз" през периода 30.08.1989 г. - 27.07.1990 г. като такъв от втора категория, и категоризирането му от трета категория. С т. 53а ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Административният съд обосновано е приел, че посоченият трудов стаж за времето от 30.08.1989 г. до 27.07.1990 г. не е от втора категория и не се обхваща от т. 53а на ПКТП (отм.), тъй като касаторът е бил шофьор на такъв модел товарен автомобил "Камаз", който е с товароподемност под 12 тона. По делото безспорно е установено, че управляваният от касатора автомобил "Камаз" е модел 5511 и е с товароподемност 10150 кг, а твърденията на жалбоподателя, че е бил шофьор на "Камаз", модел 55111 с товароподемност над 12 тона напълно са опровергани. Доколкото той е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност под 12 тона, а трудът на такъв шофьор не е от втора категория труд по т. 53а от ПКТП (отм.), спорният стаж правилно е зачетен от трета категория. Тафраджийски неоснователно се позовава на решението по административно дело № 788/2009 г., защото с него Административен съд - Монтана не се е произнесъл по съществото на спора, а е отменил предходно решение на директора на РУСО (ТП на НОИ) Монтана като постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и обстоятелства от значение за реда на отпускане на пенсия, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по прилагане на закона, които са спазени. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в нормативно установеният размер от 150 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,