Решение № 2872 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2016 г.

Решение № 2872 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ел и Е. Т." ООД, със седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от управителя Е. Е. Т. против Решение № 1733/14.03.2016 г., постановено по административно дело № 8403/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р - 22002314003224 - 091 - 001/14.05.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 1134/29.07.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период от 01.08.2014 г. до 31.10.2014 г. по доставки на "Мегабор - КБ - МБ" ЕООД, "Билд строй 88" ЕООД и "Хенн" ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съда за липса на реалност на спорните доставките и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, като се твърди неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 160, ал. 2 ДОПК, като не е преценил правилно валидността на ревизионния акт и спазване на административно-производствените правила в хода на административното производство. Твърди се, че съдебният състав не се е произнесъл по надлежно направено доказателствено искане от страна на жалбоподателя за допускане до разпит на двама свидетели, с което бил лишен от възможността да докаже реалното получаване на спорните доставки. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - С. град. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Велев, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея. Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба против ревизионния акт, Административен съд - С. град е развил доводи за неговата валидност, законосъобразност и обоснованост, поради което неоснователно се твърди допуснато нарушение на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Съдът е отговорил мотивирано на поддържаните от жалбоподателя възражения, касаещи проведеното ревизионно производство, като е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ревизията е била възложена от надлежно оправомощен за това орган, съгласно изискванията на чл. 112 ДОПК, съставен е ревизионен доклад, след което и ревизионен акт от компетентните за това органи - органът, възложил ревизията и нейният ръководител. Правилно е преценено от съда, че издаването на ревизионния доклад след регламентирания 14 - дневен срок, не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото няма извършени процесуални действия от ревизиращите органи в рамките на закъснението, а също така и с оглед характерът на този срок, който е инструктивен, а не преклузивен. Съдебният състав правилно е възложил доказателствената тежест на страните в процеса, а именно в тежест на данъчно-задълженото лице е било до установи посредством допустимите доказателствени средства реалното осъществяване на спорните доставки. Относно доставките, претендирани да са извършени от "Хенн" ЕООД /ремонт на товарно ремарке/ и от "Мегабор - КМ - МБ" ЕООД /доставка на греди - чам и дъски - чам/, съдът е приел, че същите не са реално осъществени, тъй като са представени единствено издадените фактури. Този извод се споделя от касационния съд, поради следните съображения: Както правилно е отразено в оспореното решение, наличието единствено и само на фактура и редовното й осчетоводяване, не е достатъчно за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, когато не е установено настъпването на данъчно събитие. Правото на данъчен кредит не се обуславя единствено от редовно съставена фактура. Така, в Решение на СЕС по дело С - 342/87 от 13.12.1989 г., изрично е отбелязано, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим само поради вписването му във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци при спазване на правилата на националното доказателствено право. За да бъде признато правото на приспадане на получателя е необходимо да бъдат установени кумулативно следните две предпоставки: реалното получаване на стоките или услугите от доставчикът, издал фактурата и използване на същите при или по повод икономическата дейност на лицето. Преценката относно това дали са налице посочените две предпоставки следва да бъде направено от съда след преценка на всички доказателства при прилагане на правилата на доказване. Към издадените от "Хенн" ЕООД две фактури с предмет "ремонт на товарно ремарке" липсват представени други документи, които да индивидуализират конкретно извършената услуга като вид и количество, както и да установяват средството, което е ремонтирано. В този смисъл може да се приеме, че тези фактури не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, поради което и на основание чл. 71, т. 1 от същия закон, лицето не може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Същото е относимо и към фактурите, издадени от "Мегабор - КМ - МБ" ЕООД за доставка на греди - чам и дъски - чам. Отново липсват придружаващи фактурите документи, което с оглед спецификата на доставката, чийто превоз е регламентиран в специалния Закон за горите чрез издаване на нарочни документи /превозни билети/, не може да обуслови реалност на същата. С. не са конкретизирани чрез посочване на брой и размери, което е от съществено значение, когато са родово определени, както в случая. Поради липсата на други документи, посредством които може да се извърши индивидуализация на стоките по вид, размер или други отличаващи ги от рода белези, не може да се приложи чл. 7, ал. 3 от Закона за счетоводството, съгласно който документална обоснованост на фактурата е налице, когато в нея липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но има документи, които я удостоверяват и каквито в случая липсват. В тази връзка следва да се съобрази приетото в решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, а именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните е представена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки, като в настоящия случай дори след издаване на ревизионния акт не са представени документи, съдържащи необходимата информация за индивидуализиране на стоките и услугите. Относно спорните доставки, обективирани във фактурите, издадени от "Билд строй 88" ЕООД, от страна на ревизираното лице са представени двустранно подписани спецификации към всяка от фактурите, в които подробно са описани превозните средства, спрямо които са извършени услугите и конкретните ремонтни дейности, осъществени от този доставчик. Установено е още, че част от тези фактури, а именно фактура № 164/26.08.2014 г., № 165/27.08.2014 г., № 331/16.09.2014 г., № 412/09.10.2014 г. и № 413/20.10.2014 г. са издадени от доставчика за извършване на ремонтни дейности на превозни средства, за които е установено, че са собствени и ползвани на лизинг от ревизираното дружество. Товарен автомобил Влекач, марка "Скания", рег. № СО 9912 АХ, е придобит на 21.01.2014 г., полуремарке марка "Шмитц", модел С01, с рег. № СО 5981 ЕК е придобит на 30.01.2014 г., а товарен автомобил марка "Скания", модел Р420 е ползван съгласно договор за лизинг от 20.05.2014 г. След анализ на така установените факти, следва да се приеме, че доставките на услуги по посочените пет фактури е следвало да бъдат признати за реално осъществени, тъй като са доказани и двете предпоставки за признаване на данъчен кредит - доказателства за реалното извършване на услугите от този доставчик и използване на същите в икономическата дейност на ревизираното лице, предвид ползването на тези превозни средства от дружеството в основната му дейност на установено правно основание. Относно останалите пет фактури, издадени от Билд строй 88" ЕООД, а именно: фактура № 157/23.08.2014 г., № 301/04.09.2014 г., № 309/08.09.2014 г., № 326/15.09.2014 г. и № 342/23.09.2014 г. по делото от страна на жалбоподателя не е установена каквато и да било връзка между него и превозните средства, за които се твърди да са ремонтирани. Същите не са били негова собственост, както и не се установява да са използвани в дейността му на друго правно основание. Недоказани са останали твърденията на лицето за това, че тези средства са били наети под наем от друг търговец, за който отново не е установено да е техен собственик. Дори да се приеме, че ползването на превозните средства е могло да се извърши и без сключването на писмен договор, недоказано е останало именно обстоятелството, че същите са били реално използвани от дружеството в икономическата му дейност. Доказателства в тази насока биха могли да бъдат превозни билети, ЧМР, закупени винетни стикери, сключени застраховки и други подобни. Поради изложените мотиви, законосъобразно приходните органи и първоинстнационният съд са приели, че по тези пет фактури, не може да се реализира правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно се твърди в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по доказателственото искане за допускане до разпит на свидетели. Действително съдът не се е произнесъл изрично по искането, но същото е било недопустимо с оглед разписаните в ДОПК особени правила за доказателствата в съдебното производство, поради което това нарушение не се явява съществено. Съгласно чл. 158, ал. 1 ДОПК свидетелски показания в хода на съдебното производство по оспорване на ревизионен акт се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2 ДОПК, а в конкретния случай жалбоподателят е целял да докаже обстоятелства, които е следвало да докаже посредством писмени документи. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното съдебно решение се явява неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на "Ел и Е. Т." ООД против ревизионния акт относно отказаното с него право на приспадане на данъчен кредит по фактури с номера: № 164/26.08.2014 г., № 165/27.08.2014 г., № 331/16.09.2014 г., № 412/09.10.2014 г. и № 413/20.10.2014 г., издадени от "Билд строй 88" ЕООД, в която част следва да се отмени и се постанови друго, с което да бъде отменен ревизионния акт в тази му част. В останалата оспорена част, съдебното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, същото е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на отмяна подлежи съдебното решение и относно присъдените с него разноски, като разноски на страните следва да бъдат присъдени по компенсация съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Неоснователно жалбоподателят претендира заплащане на платеното от него адвокатско възнаграждение в хода на обжалване на ревизионния акт по административен ред, тъй като съгласно приложимата уредба за разноските в чл. 161 ДОПК, на присъждане от съда подлежат само тези, които са сторени в хода на съдебното производство, които в случая са в доказан размер от 1 925 лева. Съобразно уважената част от жалбата против ревизионния акт, в полза на "Ел и Е. Т." ООД следва да се възстанови сума в размер на 912,73 лева. В полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, което изчислено съобразно отхвърлената част от жалбата против акта и разпоредбата на чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 720,40 лева. Или по компенсация между посочените по-горе две суми, дължими на страните, с настоящото съдебно решение, в полза на Дирекция "ОДОП" гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 807,67 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,