Решение № 337 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2020 г.

Решение № 337 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Темаком" ЕООД, чрез неговия пълномощник срещу решение № 125/30.01.2020 г. по адм. д. № 1041/2019 г. на Административен съд - Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция "Устройство на територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството" при община Несебър чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни "Елените мениджмънт" ЕАД и "Талияна резиденс" ЕАД, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от "Талияна резиденс" ЕАД и "Темаком" ЕООД срещу заповед № 428/01.04.2019 г., издадена от директора на дирекция "Устройство на територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството" при община Несебър, с която на основание чл. 224 а, ал. 1 ЗУТ е наредено спиране на изпълнението на всички видове строително-монтажни работи за незаконен строеж, представляващ "Двуетажна постройка", находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор 11538.13.15, на границата с ПИ с идентификатор 11538.13.14 по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Талияна резиденс" ЕАД и е отхвърлил жалбата на настоящия касатор "Темаком" ЕООД. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 224 а, ал. 1 от ЗУТ, изрично оправомощен съгласно представените заповеди за делегиране на правомощия и ползване на отпуск, който разполага с правомощия да разпорежда спиране на изпълнението на незаконни строежи от пета категория. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Описаният в заповедта обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, позволяващ еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му, за който е установено, че липсват строителни книжа. Липсва идентичност между констатираното строителство и посоченото в разрешение за строеж от 2007 г., в каквато насока са материалите по административната преписка, заключението по съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания. Заповедта е съответна на целта на закона, която е да регулира обществените отношения във връзка със строителството. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът представлява сграда от метална конструкция на два етажа с приблизителни размери 28 м х 16 м и височина 8 м, трайно прикрепена върху бетонов фундамент посредством бетониране, с ограждащи стени по външните очертания на сградата от тухлена зидария, стълбищна клетка от източната част на сградата с размери 9 м х 3 м и височина 10 м, метална конструкция, подова и покривна конструкция от тежки профили покрити с профилирана ламарина. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, строежът е изпълнен по данни на жалбоподателите през пролетта на 2019 г., като към този момент служителите от общинската администрация са установили, че строителството е в етап на довършване на грубия строеж, монтаж на дограми и довършителни работи (мазилки, шпакловки и облицовки, настилки, бояджийски работи и т. н.). Експертът е изложил становище за липса на идентичност между процесното строителство и това предмет на разрешение за строеж № 117/21.09.2007 г. и на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 209/21.07.2009 г. на главния архитект на община Несебър. Безспорно е налице строеж, за който следва да бъдат издадени строителни книжа. В случая такива липсват, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 224 а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Поради наличието на установен незаконен строеж се налага спиране на изпълнението му и забрана за достъпа до строежа, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната. Настоящата инстанция не споделя възраженията, повдигнати в касационната жалба за липса на компетентност на издателя на оспорената заповед, за нарушения на формата по чл. 59, ал. 2 АПК, или съществени нарушения на административната процедура. Компетентен орган да спре СМР по констатиран строеж пета категория по смисъла на чл. 224 а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, със заповед № 1865/16.11.2015 г. кметът на община Несебър е представил тези свои функции на зам. кмет "Правно обслужване и общинска дейност", но със заповед № 187/20.02.2017 г. кметът на община Несебър поради отсъствие на упълномощеното лице, е наредил директорът на дирекция "Устройство на територията, инвеститорски контрол и контрол върху строителството" при община Несебър да изпълнява служебните му задължения, като изрично е отбелязал, че това включва и правомощията по заповед № 1865/16.11.2015 г. Следователно, не е налице преупълномощаване, доколкото и двете заповеди са издадени от кмета на общината. Настоящата инстанция не намира нарушения във формата на административния акт по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото и такива не са посочени от жалбоподателя. Заповедта съдържа всички реквизити по посочената разпоредба, включително фактически и правни основания за издаването му. Неконституирането на жалбоподателя като заинтересована страна в административното производство не представлява нарушение на процедурата, тъй като заповедта е била насочена срещу неизвестен извършител и правото на защита на жалбоподателя е осъществено със съдебното производство. Посочването в съобщението за констативния акт на разпоредбата на чл. 225 а ЗУТ е информативно и няма правен ефект за жалбоподателя. Предвид изложеното, като е приел, че заповедта за законосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като е указал на касатора да ангажира доказателства да твърдените от него факти в жалбата и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,