Решение № 4685 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2017 г.

Решение № 4685 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 567/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 163/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 17.10.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - П., потвърдена с Решение № 16-РД04-1443/29.12.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. П., като преписката е изпратена на директора на дирекция "Социално подпомагане" - П., за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 30.08.2016 г. подадена от Е. О. А., при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ и чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт като неоснователна. Ответникът - Е. О. А., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита първоинстанционното решение за неправилно и като такова намира, че следва да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - П. е Заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/2853 от 17.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) гр. П., потвърдена с Решение № 16-РД04-1443/29.12.2016 г. на Директора на Р. Д. "Социално подпомагане" (РДСП) гр. П., с която е постановен отказ за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за балнеолечение и / или рехабилитация на Е. О. А., която е лице с увреждания, видно от Е. Р. № 4362 от 219/04.12.2013 г. на Специализирана ТЕЛК "Очни болести" - П. с оценка на работоспособността - 100 % ТНР с чужда помощ, със срок до 01.12.2016 г. Отказът е мотивиран с неизпълнение на условието по чл. 28 от ППЗИХУ - липсват данни за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги. С цел изясняване на релевантните факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на поставения пред Директора на ДСП - П. административноправен въпрос, е изпратено писмо изх. № 1604-26-00-1922/08.09.2016 г. до хотел "Хоризонт", гр. О., с което е отправено запитване във връзка с предоставяне на процесната услуга на лицето. В тази връзка управителят на хотела, в писмо изх. № 11/14.10.2016 г. по описа на хотел "Хоризонт" (л. 23 по делото) установява, че на ответницата по касация не са предоставяни балнеолечебни или рехабилитационни процедури, тъй като такива не се предлагат в хотела. Решението на Административен съд - П., с което жалбата е уважена, е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) във връзка с чл. 42г от ЗИХУ. Неподкрепен от доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че в случая следва да се приеме, че с факта на пребиваване на лицето в хотел "Хоризонт", находящ се в гр. О., разположен на брега на Черно море, е проведено процесното климато и водолечение, които са част от рехабилитацията на А. Необосновани са съображенията на решаващия съд, съобразно които обстоятелството, че хотелът няма как да предоставя рехабилитационни услуги, представляващи природна даденост, с оглед на което и депозираното по делото писмо от управителя на същия (в което изрично е посочено, че на г-жа Е. А. не са предоставяни балнеолечебни или рехабилитационни процедури, тъй като такива не се предлагат в хотела) няма как да промени възприетите изводи на първата инстанция. Първоинстанционният съд прилага неправилно материалния закон като извежда, че в конкретния случай е доказано изпълнението на всички нормативно предвидени предпоставки - искането е подадено в срок, налице е направление от лекар, разходооправдателен документ - фактура, както и доказателства, че лицето е от кръга на имащите право на добавката, поради което административният орган незаконосъобразно е отказал предоставянето на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, вр. чл. 28 ППЗИХУ. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ определя кръга на лицата с определени вид и степен на увреждане, на които добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. С подзаконовата разпоредба на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.; Решение № 7623 на ВАС на РБ, бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.; Решение № 10749 на ВАС на РБ, бр. 26 от 2016 г.) е предвидено, добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги. Разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги се представя в едномесечен срок от крайната дата на ползването им в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес. Понятията "медицинска рехабилитация" и "социална рехабилитация" са дефинирани в чл. 15 от ЗИХУ. Съгласно ал. 2 медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва: поддържаща медикаментозна терапия; физикална терапия; говорна и зрителна терапия; кинезитерапия; ерготерапия; психотерапия; трудово лечение; назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. Съгласно ал. 4 социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. По делото са събрани доказателства, че хотел "Хоризонт" в гр. О. не предлага балнеолечение и рехабилитационни услуги на лица, страдащи от очни и други съпътстващи заболявания, под наблюдението на съответно обучени специалисти. Липсват данни конкретно за Е. А. какви медицински или социални рехабилитационни услуги е получила в хотел "Хоризонт", гр. О. през 2016 г. Видно от приложеният разходооправдателен документ - фактура № 1000001327 от 06.08.2016 г., издадена от хотел "Хоризонт" в гр. О. е, че услугите, които са предоставени за периода от 30.07.2016 г. до 06.08.2016 г. представляват пакет туристическа услуга, а не са за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги. Липсват доказателства и за проведена социална рехабилитация. Гореустановените обстоятелства водят до извод за неизпълнение на императивното материалноправно условие за изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42г от ЗИХУ и чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ - извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги. При издаването на оспорената заповед е спазен приложимият материален закон и е съобразен принципът за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК . Решението на Административен съд - П., с което актът е отменен, е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,