Решение № 13578 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2018 г.

Решение № 13578 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция" Общински строителен контрол" – Столична община против решение № 2486 от 13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2812/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – ЕТ "М. – С. Найденова", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № РА-30-14/20.01.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "магазин", находящ се в УПИ ІV-309- за КОО, кв. 26, м. "Люлин – 9" по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но същата е в нарушение на предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че строежът не отговаря на действащия при изграждането му ПУП, разположен е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и с отпаднало правно основание за ползване на терена - прекратен договор за наем със Столична община - район "Люлин". При тези данни правилно съдът приема, че в заповедта не е посочено кой план е действал по времето на извършване на строежа и кога е изграден, за да се установи, че същият не отговаря на действащия при изграждането му план. От събраните по делото доказателства е установено, че за магазина има издаден акт за узаконяване от 16.03.1993 г., в който изрично е посочено, че същият отговаря по действащите разпоредби и застроителни планове, съответно по разпоредбите, действащи по времето, когато е извършен незаконния строеж. И към двата момента е действал ЗРП от 1976 г. В последствие за узаконения строеж през 1999 г. е издадено и разрешение за строеж за преустройство на фирмен магазин в магазин за текстил, цветя и кафе. Ето защо изводът на съда, че процесния строеж е в съответствие с действащия към изграждането му ПУП, е законосъобразен. Фактът, че в действащия ПУП е предвидено ново застрояване е неотносим към законността на процесния строеж. При наличието на акт за узаконяване и разрешение за строеж, като строежът е изпълнен, то същият не може да бъде квалифициран като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърдението на касатора за прекратен договор за наем е неотносимо към правилността на обжалваното решение и не обосновава законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,