Решение № 42 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2021 г.

Решение № 42 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника К. Р. И. срещу решение № 239 от 05.02.2021 г. по в. гр. дело № 3767/2020 г. на Варненски окръжен съд (ВнОС), в частта му, с която е потвърдено решение № 260894/27.10.2020 г. по гр. дело № 5198/2020 г. на Варненски районен съд, в частта му с която касаторът - ответник е осъден да заплати на ищцата Г. Ц. Б. законната лихва върху присъдената на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД главница в размер на 25 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Б., причинена по непредпазливост при ПТП, за което непозволено увреждане ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 1744/2015 г. на ВнОС, за периода от датата на смъртта – 22.05.2015 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за главницата от 5 000 лв., и като недопуснато до касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за главницата над 5 000 лв. до 25 000 лв.. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и моли то да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлена акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената главница от 25 000 лв. за периода преди датата 27.05.2017 г. като погасена по давност. Ответницата по касационната жалба - ищцата Г. Ц. Б. подава писмен отговор, в който не взема становище по основателността на касационната жалба в частта й, допусната до касационен контрол. С определение № 60772 от 11.11.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената му част досежно акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената главница от датата на деликта до окончателното заплащане, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на въззивното решение своевременно направеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност. В противоречие с константната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора, според която въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора дължи произнасяне в мотивите на своето решение по всички наведени оплаквания във въззивната жалба, вкл. досежно пропуск на първоинстанционния съд да обсъди своевременно наведено в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, ВнОС не е обсъдил оплакването на въззивника - ответник, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла тригодишна давност спрямо акцесорното вземане за лихва за забава от датата на деликта. По този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило частичната неправилност на въззивното решение в допусната му до касационно обжалване част. С влязлото в сила въззивно решение по настоящото дело е уважен предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Б., причинена по непредпазливост при ПТП от ответника в качеството му на водач на л. а. "Волво В70", с рег. [рег. номер на МПС]. Ответникът е заявил своевременно – в отговора на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност както досежно претендираната главница, така и досежно акцесорната претенция за законна лихва върху последната. Непроизнасянето на първоинстанционния съд по това възражение е въведено като оплакване за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба на ответника, а непроизнасянето на въззивния съд – като касационно основание в настоящата касационна жалба. Ето защо настоящият съд дължи произнасяне по него. Приложимата спрямо акцесорната претенция за законна лихва тригодишна погасителна давност е изтекла досежно периода до 19.03.2017 г., при съобразяване, че исковата молба е подадена на 27.05.2020 г., но за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. са спрели да текат давностните срокове, с които се погасяват права на частноправни субекти, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и пар. 13 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44/2020 г. При това положение претенцията за законна лихва върху присъдената главница от 25 000 лв. е погасена по давност за периода от 22.05.2015 г. до 19.03.2017 г., т. е. подлежи на отхвърляне и в тази част въззивното решение е неправилно, и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като бъде постановено ново решение. В останалата част, за периода от 19.03.2017 г. до окончателното плащане, тя е основателна и в тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,