Решение № 4 от 31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 678/2017 г.

Решение № 4 от 31.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 678/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47 ЗМТА. Образувано е по предявен от Р. Д. К. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 14.11.2016 г. по арбитражно дело № 7121/2016 г. на Арбитражен съд "А. Ю." [населено място], с което ищцата е осъдена да заплати в полза на [фирма] сумата 4 305,44 лв., ведно със законната лихва и разноски. В искането си ищцата се позовава на недействителност на арбитражното споразумение, съдържащо се в договорите за потребителски кредит, като основание за отмяна по чл. 47, т. 2 предл. 2 ЗМТА, както и на противоречие на решението с обществения ред - основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА /отм. ДВ бр. 8/2017 г./. Претендира направените в производството разноски. Ответникът [фирма] е оспорил исковата молба с доводи за нейната недопустимост, поради депозирането й извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, а по същество - за неоснователност на изложените в нея твърдения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че е валидно сезиран с искова молба по чл. 47 ЗМТА, която е подадена на 17.02.17 г. в предвидения в чл. 48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. Спазването му е установено от приложения към молбата документ - потвърждение, издаден от куриерската фирма [фирма], удостоверяващ извършено връчване на ищцата на арбитражното решение на 18.11.2016 г. По направеното в нея оспорване на арбитражното решение намира следното: Производството по арбитражното дело е образувано по искова молба на [фирма] срещу Р. Д. К. за присъждане на вземане, произтичащо от сключени между тях два договора за потребителски кредит от 30.07.15 г. и от 11.11.15 г., в които е уговорена арбитритуемост на възникналите по тях спорове в компетентност на Арбитражен съд "А. Ю." [населено място]. След постановяването на арбитражното решение със ЗИД на ГПК - ДВ бр. 8/24.01.2017 г. е извършена законодателна промяна на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете, по които едната от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Със същия закон е въведена и нова ал. 4 на чл. 3 от ЗЗП, с която се приема, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна. Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал. 2 на чл. 47 ЗМТА, постановяваща, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Понятието "потребител" е дефинирано в разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, където се приема, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С § 6, ал. 2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично, че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове, чиято неарбитрируемост се въвежда с него, не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване. Посочените изменения са приложими и към висящите съдебни производства за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА на вече постановени арбитражни решения по такива спорове. При съобразяване мотивите към т. 3 на решение № 9/24.10.02 г. по к. д. № 15/2002 г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че, независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал. 2 - в чл. 47 ЗМТА - непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Новата алинея втора лишава от правно действие всяко арбитражно решение, постановено по спор, който вече законодателно е изключен от компетентността на арбитража. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, произтичащата от това негова нищожност следва, като се констатира /включително и служебно/, да бъде прогласена със съдебното решение. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Ищцата К., като страна по договор за потребителски кредити, сключени с [фирма], притежава качеството "потребител" по смисъла на определението в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - същата е физическо лице, сключило договор за кредит за задоволяване на личните й потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между нея и ищеца в арбитражното производство е неарбитрируем по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. При този изход на делото останалите доводи, наведени в исковата молба, не следва да се разглеждат, а в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на 172,28 лв., представляващи платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на представляващия я адвокат Р. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. По изложените съображения ВКС, ТК, състав на Първо т. о.