Решение № 13871 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2012 г.

Решение № 13871 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 376 от 20.12.2011 г. по адм. дело № 266/2011 г. на Административния съд Смолян. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Златко Здравков Минчев, в писмено становище пледира за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна - Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Златко Здравков Минчев, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/22706 от 12.04.2011 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 206. 53 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че при произнасянето си административният орган е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 1-6500/22706 от 12.04.2011 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". С определение на съда от 19.07.2011 г. като страни по делото са били конституирани Златко Здравков Минчев, като жалбоподател и Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, като ответник по жалбата. Зам. изпълнителният директор на фонда е бил призован за участие в съдебно заседание за 02.09.2011 г. (л. 43), на което е присъствал неговия пълномощник (л. 50) - Мартин Захариев (л. 117). С определение № 266 от 26.09.2011 г. (л. 124) съдът е приел, че като ответник по жалбата на Минчев следва да бъде призовано юридическото лице - ДФЗ, РА, който е приел и като "издател на оспорения административен акт, съгласно посочената като основание за издаване на акта разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП вр. чл. 153, ал. 1 и чл. 154 от АПК. В изпълнение на указанията на съда като ответници по жалбата на Здравко Минчев, за съдебното заседание на 07.10.2011 г. са били призовани ДФЗ - РА, като юридическо лице и Зам. директорът на фонда. Експертът в отдел "ПСМП" Мартин Захариев е получил пълномощно от изпълнителния директор на ДФЗ Румен Порожанов да го представлява пред административните съдилища, като осъществява процесуално представителство (л. 134) и пълномощникът е бил вписан в протокола от съдебното заседание, проведено на 07.10.2011 г. като представител на ответника - ДФЗ-РА гр. София. За съдебното заседание на 25.11.2011 г. ответникът по жалбата - ДФЗ - РА (който никъде не е бил конституиран като такъв, а само е разпоредено неговото призоваване) не е бил представляван (л. 157) В обстоятелствената част на съдебния акт като ответници по жалбата са вписани ДФЗ - РА гр. София и Зам. изпълнителният директор на ДФЗ, които не са били представлявани, а с диспозитива е отменен АУПДВ, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ (л. 167, л. 172). От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта първоначално е бил правилно конституиран като ответник по жалбата, но с определение № 266 от 26.09.2011 г. на съда е бил лишен от по-нататъшно участие в процеса, в който като ответник е било призовано юридическото лице - ДФЗ - РА - без представител за о. с. з. (л. 157). Въпросите относно материалната компетентност на издателя, при делегиране на правомощия, имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, което е задължение на съда предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираното като страна юридическо лице не е надлежна страна по делото, нито изпълнителният директор, който не е издател на оспорвания административен акт. Недопустимо е делегиращият административен орган да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта, на когото са делегирани правомощия. В съдебното производство е недопустимо да се конституира като страна вместо издателя на акта (участник в административното производство) друг административен орган, в т. ч. и йерархически по-горестоящият. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и е постановил неблагоприятно съдебно решение спрямо издателя на акта, който не е участвал в съдебното производство, административният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение- Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение